3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
гр. София, 16.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 3783 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. второ вр. чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Г. А. И. и Б. Г. И. – двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. И. Ц., против решение № 92 от 1 април 2014 г., постановено по гр.д. № 1 по описа на първо гражданско отделение на ВКС за 2014 г. в частта му, с която е оставена без разглеждане молбата на И. с вх.№ 1013867 от 26 март 2012 г. за отмяна на влязлото в сила решение от 16 май 2008 г. по гр. д. № 2066/2007 г. на Софийския градски съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
В жалбата се сочи, че страна в производството, в което е постановено атакуваното решение, е бил техния наследодател Г. И. И., починал на 18 август 2008 г., преди приключване на делото. Като неправилен е заявен изводът на съда, че молителите са могли да узнаят за постановеното решение по делото на 8 март 2009 г. – когато са представени решенията на районния и градския съд в съдебно производство по друго дело, тъй като молителите са били конституирани като страни, но реално не са взели участие в делото лично или чрез пълномощник. Поддържа се, че ако страната не е взела участие в производството по делото, чието решение се иска да бъде отменено, моментът на узнаването би следвало да се установи по начин, който недвусмислено сочи, че този факт е настъпил. За приключеното без тяхно участие производство молителите са разбрали от решение № 23 от 20 февруари 2012 г., постановено по гр.д. № 675/2011 г. на ВКС.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Б. Б., поддържа неоснователност на частната жалба.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С решението си в обжалваната му част съставът на касационния съд приема молбата на частните жалбоподатели за отмяна на влязло в сила решение за просрочена, тъй като с определение от 5 март 2009 г. молителите са конституирани като процесуални правоприемници на Г. И. по гр.д. № 2892/2008 г., СГС, редовно са били призовани за съдебното заседание от 12 октомври 2009 г., а на следващото съдебно заседание на 8 март 2010 г. са представени копия от решението по гр.д. № 2066/2007 г., СГС и определението на ВКС по чл. 288 ГПК за недопускане на касационното му обжалване, поради което най-късно на тази дата те са могли, при полагане на дължимата грижа, да узнаят за наличието на влязло в сила решение, чиято отмяна се иска, поради което не е споделено виждането на молителите, че са узнали за решението едва на 20 февруари 2012 г., и подадената на 26 март 2012 г. молба за отмяна е преценена като подадена извън рамките на тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
Съответно на разума на закона съставът на касационният съд е приел, че молбата за отмяна е просрочена. Молителите са били конституирани като страни в съдебно производство, в което е било представено влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна сега се претендира. Дали са взели фактически участие в съдебното производство, чрез лично явяване или упълномощаване на процесуален представител, или чрез осъществяване на процесуални действия, е без значение по отношение на възможността им при добросъвестно упражняване на процесуалните им права да се запознаят с представените по делото документи, след като надлежно са били конституирани в качеството на наследници на страна по делото. Даденото от ВКС разрешение по гр.д. № 1099/2011 г., ІІ г.о., има предвид различна хипотеза. Заключението на съда по това дело, че ако страната не е взела участие в производството моментът на узнаването би следвало да се установи по начин, който недвусмислено сочи, че е настъпил този факт, е изграден върху обстоятелството, че молителите не са били конституирани като страна в процеса на мястото на починалия им наследодател. В настоящия случай молителите са били конституирани на мястото на починалия им наследодател, но по своя воля са решили да не вземат участие в процеса, поради което следва да понесат и съответните неблагоприятни последици. Както обосновано е посочено в обжалваното решение, след като те са били надлежно конституирани в процеса, са могли да се запознаят с материалите по делото, измежду които е и влязлото в сила атакувано решение, поради което действително молбата им за отмяна е просрочена.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 92 от 1 април 2014 г., постановено по гр.д. № 1 по описа на първо гражданско отделение на ВКС за 2014 г. в частта му, с която е оставена без разглеждане молбата на Г. А. И. и Б. Г. И. с вх.№ 1013867 от 26 март 2012 г. за отмяна на влязлото в сила решение от 16 май 2008 г. по гр. д. № 2066/2007 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: