4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
С., 17.09. 2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д.N 3573 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 4905 от 21.05.2013 г. от [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. А. Я. от АК-С., за спиране изпълнението на въззивно решение № 186 от 04.02.2013 год., постановено по гр.д. №3094/2009 год. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4-ти състав, с което търговското дружество е осъдено на осн. чл. 108 ЗС да предаде на ищците по делото следните недвижими имоти: 1. производствено- административна триетажна масивна сграда със застроена площ от 768,42 кв.м., 2. пристройка на един етаж със застроена площ от 121 кв.м., представляващи част от недвижим имот, находящ се в [населено място] на улиците „Е. Й.” № 19 и „Г. В.” № 12, представляващ УПИ 3-ІІІ в кв. 147 по плана на [населено място], местността „Зона Б-2”, с площ от 1952,77 кв.м. ; на осн. чл. 59 ЗЗД да заплати на ищците по делото сума в общ размер от 40 947 лв. и на осн. чл. 78 ГПК да заплати направените по делото разноски от ищците за двете съдебни инстанции в размер на 43 860 лв.
Това решение е обжалвано от [фирма] [населено място] в срока по чл. 283 ГПК с касационна жалба.
С молбата за спиране изпълнението на подлежащото на предварително изпълнение въззивно решение е представена нотариално заверена молба-съгласие за учредяване на ипотека по чл. 181,ал.2 във вр. чл. 180 ЗЗД върху друг имот – собственост на молителя в полза на ищците по делото за вземанията им по въззивното решение и присъдения имот, както и доказателства, установяващи правата му в имота. Молбата-съгласие е вписана в книгите за вписване под № 2460, т. І, № 151, вх. рег. № 5960 на Службата по вписванията [населено място]. Представена е пазарна оценка на ипотекирания имот от лицензиран оценител, която възлиза на сумата от 384 203,25 лв. От представеното удостоверение за данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на решението по чл. 108 ГПК е видно, че тя възлиза на сумата от 1 776 338 лв. Действително, от представеното удостоверение не може да се установи идентичност на обектите, включени в имота, за които данъчната оценка се отнася и тези, които са предмет на осъдителното решение по иска с правно основание чл. 108 ЗС, но с оглед приетото във въззивното решение от тази оценка следва да се изключи стойността на новопостроения трафопост от 13 292 лв., при което данъчната оценка на процесните недвижими обекти, предмет на иска по чл. 108 ЗС възлиза на сумата от 1 763 046 лв. и с оглед разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК и приетото в ТР №8/31.10.2012 год. по тълк.д. №8/2012 год. на ОСГК на ВКС, тази е цената на тези искове, която с оглед разпоредбата на чл. 282, ал. 2, т. 2 ГПК следва да бъде внесена по сметка на ВКС като обезпечение при искане за спиране на въззивното решение от молителя. Тъй като въззивното решение са обжалва и в частта за присъдено обезщетение по чл. 59 ЗЗД в размер на 40 947 лв., на основание чл. 282, ал. 1, т. 1 ГПК като обезпечение за спиране следва да бъде внесена и тази сума, т.е. в конкретния случай надлежното обезпечение по чл. 282, ал. 2 ГПК, което следва да бъде внесено от молителя в специалната сметка на ВКС възлиза общо на сумата от 1 803 993 лв., за да бъде допуснато спиране изпълнението на въззивното решение по чл. 282, ал. 2 ГПК. С разпореждане от 31.05.2013 г. молбата за спиране на изпълнението е оставена без движение на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 и т. 2 ГПК, с указания в едноседмичен срок молителят да представи надлежно обезпечение в посочения размер. То е получено от него на 02.09.2013 г., като в указания срок определеното обезпечение не е внесено, а е депозирана допълнителна молба на 11.09.2013 г. с искане при наличните доказателства да се постанови спиране изпълнението на въззивното решение до приключване на касационното производство.
При тези данни, настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че молбата за спиране изпълнението на въззивното решение на основание чл. 282, ал. 2 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
За да бъде допуснато спиране изпълнението на въззивно решение № 186 от 04.02.2013 год. , постановено по гр.д. №3094/2009 год. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4-ти състав, е необходимо жалбоподателят да е внесъл надлежно обезпечение по специалната сметка на Върховния касационен съд, размерът на което в случая се определя съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 и т. 2 ГПК и възлиза на сумата от 1 803 993 лв., Тъй като същото не е внесено в указания срок по специалната сметка на Върховния касационен съд, молбата на жалбоподателя по чл. 282, ал. 2 ГПК като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение. В случая следва да се отбележи, че нормата на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК е неприложима в производството по чл. 282, ал. 2 ГПК за представяне на гаранция като надлежно обезпечение, което е допустимо в обезпечителното производство, поради което стойността на вписаната от молителя договорна ипотека на друг негов недвижим имот не може да бъде зачетена. Освен това обжалваемият интерес по см. на чл. 282, ал. 2, т. 2 ГПК не се определя съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ГПК, тъй като този законов текст определя как се изчислява размерът на дължимата държавна такса, която няма нищо общо с надлежното обезпечение по чл. 282, ал. 2 ГПК. При решенията относно вещни права размерът на обезпечението се определя съобразно обжалваемия интерес, а той съставлява цената на иска, чиито размер, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, е данъчната оценка на имота, а не ? част от нея.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 282, ал. 2 ГПК, за да се допусне спиране изпълнението на въззивно решение № 186 от 04.02.2013 год., постановено по гр.д. №3094/2009 год. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4-ти състав.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА СПИРАНЕ изпълнението на въззивно решение № 186 от 04.02.2013 год. , постановено по гр.д. №3094/2009 год. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4-ти състав, по молба с вх. № 4905 от 21.05.2013 г. на [фирма] [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: