4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
София, 20,06,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
Е. МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 625/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗК [фирма] – [населено място] против решение № 444 от 14.03.2012 г. по т.д. № 3007/2011г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място], чрез процесуалният си представител- адв. В. Г. e на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното, в резултат на проведено производство по чл.285 ГПК, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е посочил, че счита, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.211, т.2 КЗ, както и процесуалния закон – чл.269 ГПК, които били „от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото”. Изложил е оплакването си за неправилно приложение на материалния закон, като е развил своето разбиране по основателността на предявения иск и подробно е изложил оплакванията си за неправилност на изводите на въззивния съд. В заключение е формулирал въпроса – „ …подлежи ли на съдебна преценка дали неизпълнението на конкретно задължение по застрахователния договор е значително с оглед интереса на застрахователя предвид обстоятелството, че това договорно неизпълнение изрично е предвидено като основание за изключване отговорността на застрахователя и доколко нормата на чл.211, т.2 КЗ има диспозитивен характер , като не дерогира установената договорна автономия”. Поддържано е още, че съдът „ неправилно” е приложил нормата на чл.269 ГПК, като приел, че в производството не може да бъде преодоляно процесуалното нарушение на първоинстанционния съд по неадминистриране на частна жалба срещу отказ да се конституира подпомагаща страна.Изложени са пространни доводи за неправилност на този извод на съда, както и разбирането на страната, за това че не й е предоставена възможност да организира защитата си. Изложено е и становището на касатора по приложението на чл.269 ГПК. В заключение е поставен въпроса – „ … подлежи ли на въззивен контрол по повод въззивната жалба срещу постановения съдебен акт, подлежащите на обжалване с частна жалба определения на първоинстационния съд, по които подадените своевременно частни жалби не са своевременно администрирани по почин на първоинстанционния съд.” Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставените въпроси, не са релевантни по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК тъй като са хипотетични и фактически, а и са обвързани не с правните изводи на съда, а с оплаквания на страната за неправилност на решението, квалифицирано и от касатора като допуснато нарушение на материалния закон и процесуално нарушение на съда. В тази връзка, първия поставен въпрос е неотносим към основанието по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд изрично е мотивирал, че направеното от застрахователя възражение за неизпълнение на задължение на застрахования, водещо до приложението на чл.211, т.2 КЗ не е въведено надлежно процесуално, поради което и не следва да бъде взето предвид, с оглед основателността на предявените искове. При тази уговорка е разглеждана приложимостта на чл.211, т.2 КЗ, като е направен извод, че наличието на предпоставките на нормата е обусловено не от позоваването на формално неизпълнение на задължение, а на обективно съществуващи факти към релевантния момент, относими към финансовото състояние на [фирма], които биха обусловили преценка за невъзможност за удолетворяване на застрахователя при суброгиране. Такива факти, обаче е констатирал решаващия състав изобщо не са сочени от ответника. Или този извод не е решаващ спрямо постановения правен резултат, което го прави ирелевантен по отношение основанието по чл.280, ал.1 ГПК. Вторият въпрос също е изцяло ирелевантен за решаващите изводи на съда, тъй като касае извод за това, че във въззивното производство не могат да бъдат разглеждани оплаквания относими към производство по обжалване на определение на СГС срещу акт, обективиращ отказ на първостепенния съд да конституира трето лице. Доколкото всички тези оплаквани съставляват доводи за процесуално нарушение те са без правно значение за наличие приложно поле на касационно обжалване.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел касатора, то той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е поставянето на общ и фактически въпрос, нито подробно изложената защитна теза на страната в производството. Не съставлява такъв довод и лаконичното отбелязване, че разглеждането на поставените въпроси щяло да допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като липсват каквито и да било доводи по отношение непълнотата или неяснотата на приложена от въззивния съд правна норма, която се нуждае от тълкуване. Пространно развитите твърдения за неправилност на решението са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК като относими към общите оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт.Няма по същата причина такава относимост и становището на страната по спора.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски в размер на 2061.80 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 444 от 14.03.2012 г. по т.д. № 3007/2011г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗК [фирма] – [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място], направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 2061.80лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: