1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
Гр.София, 21.09.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на седми март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2378/2016 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на финансите срещу Решение № 1368/ 30 юни 2016 г., по в.т.д.№ 841/2016 г. на Софийски АС, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решение № 1795/27.11.2014 г. по т.д.№ 3392/2014 г. на СГС, поправено с решение № 1083/30.12.2015 г. на VІ ТО, 21 състав. С първоинстанционното решение Министерство на финансите е осъдено да заплати на [фирма] София сумата 165415,02 лв., представляваща главница на основание чл.327 ТЗ, неправилно удържана неустойка от цената на договор № 507/30.9.2009 г. и сумата 50 884,10 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30 май 2011 г. до 29 май 2014 г., на основание чл. 86 ЗЗД и законната лихва върху главницата от 30 май 2014 г. до окончателното й плащане. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо като постановено в нарушение на диспозитивното начало в процеса и евентуално неправилно по съображения за нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се обезсилването му и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, евентуално отмяната му като неправилно.
В изложение по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора правни въпроси, както следва:
При едностранна търговска сделка допустимо ли е страната – търговец да релевира възражение за прекомерност на уговорената неустойка и съдът да уважи това възражение, като дерогира императивното правило на чл.309 ТЗ и
При извършване на преценка за приложение на нормативната уредба за намаляване на неустойка поради прекомерност съгласно чл.92 ал.2 ЗЗД следва ли съдът да обсъди въпроса за действително претърпените вреди и да направи преценка при съобразяване на техния размер.
Ответникът по касация [фирма] изразява становище в срока за отговор на касационната жалба че не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол въззивно решение на Софийския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение на СГС в осъдителната му част, въззивният съд е приел, че искът на [фирма] за неплатена част от цена на доставка на техническо оборудване се основава на договор за доставка на техническо оборудване, сключен по реда на ЗОП след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет техническо оборудване за ГКПП. Част от цената неправомерно е била удържана от МФ – възложител на поръчката, като неустойка в размер на 169 178,33 лв. С отговора на исковата молба е предявено възражение за извършена компенсация по чл.103 ЗЗД с насрещни вземания, включващи договорна неустойка по чл.121 от договора за забава на доставката на артикул по позиция № 4 за периода от 30 март 2010 г. до 8 юли 2010 г. и неустойка за неизпълнение на доставката по позиция № 8 в размер на 5% от стойността на договора – 166816,14 лв. В отношение на евентуалност е предявено възражение за съдебно прихващане с посочените суми, представляващи вземания по чл.92 ЗЗД. Въззивният съд е приел за безспорно установена продължителността на забавата, допусната при доставката на артикул по позиция № 4 101 дни, при което дължимата неустойка за забавено изпълнение от ищеца възлиза на 2 362,19 лв. На основание клаузата на чл.12.3 на договора МФ е начислило неустойка за неизпълнение на част от доставката – артикул по позиция № 8 на офертата в размер на 166816,14 лв. или 5% от стойността на целия договор. Прието е във въззивното решение, че ищецът е противопоставил основателно възражение за прекомерност на неустойката. Прието е, че сделката не попада в приложното поле на чл.309 ТЗ поради обстоятелството, че едната от страните не е търговец и това изключва забраната за намаляване на неустойката поради прекомерност, допустимото приложение на чл.92 ал.2 ЗЗД изисква преценка какво е превишаването на неустойката спрямо вредата, съотношението й с цената на договора, абсолютния й размер. В процесния случай неустойката 169178,33 лв. надвишава над 10 пъти стойността на недоставеното оборудване по позиция № 8 – 14 011,20 лв. При съобразяване обичайната практика за уговаряне на неустойка при договори от същия вид и критериите за прекомерност съгласно формираната по чл.290 ГПК задължителна съдебна практика въззивният съд е приел, че неустойката се явява прекомерна и следва да бъде намалена до размер на 10% от стойността на недоставеното оборудване 1401,10 лв. До посочения размер ответникът има вземане, подлежащо на компенсиране. По изложените съображения въззивният съд е потвърдил решението за уважаване на иска за главницата до размер на 165415,02 лв. както и на акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД до размер на 50 884,19 лв.
В изпълнение на служебното задължение да следи по всяко време за допустимостта на решението в обжалваната му част и предвид доводите на касатора за недопустимост на въззивното решение настоящият съдебен състав констатира, че искът е разгледан и уважен на предявеното договорно основание и не е налице основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на процесуална недопустимост на решение по непредявен иск. Липсва и твърдяното противоречие между обстоятелствената част и петитум на исковата молба.
Първият формулиран от касатора въпрос в изложението е зададен хипотетично за търговска сделка, по която едната от страните не е търговец, поради което се явява неотносим към предмета на спора – право, породено от договор за обществена поръчка.
Вторият въпрос – Следва ли съдът да обсъди при преценка на предпоставките за приложението на чл.92 ал.2 ЗЗД за намаляване на неустойката поради прекомерност въпроса за действително претърпените вреди и да съобрази размера им – е обусловил правните изводи на въззивния съд по предмета на спора и е от значение за изхода му. По въпросите относно предпоставките, при които съдът може да намали уговорената неустойка поради прекомерност, има формирана задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК с решение № 88/22.6.2010 г. по т.д.№ 911/2009 г. на І ТО, Решение № 65/14 април 2009 г. по т.дс-№ 589/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение № 223/19 април 2016 г. по т.д.№ 3633/2014 г. на І т.о., предвиждащи намаляван на размера на неустойката, уговорена с действителна клауза, при упражнено право от длъжника и ангажирани доказателства относно действителния размер на претърпените от кредитора вреди и съотношението му с размера на неустойката. Обжалваното решение е постановено в отклонение от цитираната съдебна практика, поради което следва да се приеме, че са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване по втория правен въпрос, формулиран в изложението.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1368/30.6.2016 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 3 състав, постановено по т.д.№ 841/2016 г. по описа на същия съд.
Указва на касатора Министерство на финансите да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 4326 лв. в деловодството на Търговска колегия на ВКС.
След представяне на платежния документ делото да се докладва на Председателя на Второ ТО за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: