ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 557
София,23 юли 2012 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 477 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 278 ГПК.
Обжалвано е определение № 204/11.05.2012 на Върховния касационен съд, Трето граждански отделение по гр.д. № 518/2012, с което е оставена без разглеждане касационна жалба срещу решението на Софийския градски съд от 20.10.2011 г. по гр.д. № 10348/2011.
Недоволен от определението е жалбоподателят „Е. С.” Е., , който го обжалва в срок, като счита, че касационната жалба е допустима, тъй като цената на предявения иск за изплащане на трудово възнаграждение е над 5.000 лева.
Ответникът по жалбата Д. Л. Г. я оспорва, като счита, че цената на всеки от разгледаните от въззивния съд искове и под 5.000 лева.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно, туря край на делото и е постановено от състав на Върховния касационен съд, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че предмет на делото са парични вземания за трудово възнагражденише в размер на 2.337,18 лева за законни лихви в размер на 1.415,91 лева и за обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 2.610,00 лева.
Правилно и в съответствие с изискванията на закона съдът е приел, че касационната жалба е недопустима. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела. Съгласно чл. 68 ГПК цена на иска е паричната оценка на предмета на делото, а съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК размерът на цената на иска за парично вземане е търсената сума. В обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по различни искове, всеки с цена под 5.000 лева, поради което постановеното решение не подлежи на касационно обжалване.
На касационно обжалване подлежи въззивното решение, затова меродавна за допустимостта на обжалването е цената на исковете, които са предмет на делото пред въззивната инстанция. Исковете, които са били предмет на делото пред първоинстанционния съд и решението му по тях (съответно определението за прекратяване на производството) е влязло в сила нямат значение за касационното обжалване.
С изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК (ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) е променена само величината на паричната оценка на предмета на делото, тъй като обжалваемият интерес на въззивното дело е паричната оценка на неговия предмет.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 204/11.05.2012 на Върховния касационен съд, Трето граждански отделение по гр.д. № 518/2012.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.