О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
[населено място], 25.06.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№ 1385/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя Д. П. и 355/2013г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение №397/1.11.2013г. по т.д. № 450/2013г. на Окръжен съд – Бургас, с което е определена началната дата на неплатежоспособност на дружеството на 31.12.2008г. Касаторът иска отмяна на решението на основание чл.281, т.3 пр. първо и второ ГПК. Позовава се на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Производството по несъстоятелност е образувано по молба на дружеството – касатор [фирма]. В молбата си по чл. 625 ТЗ, касаторът е посочил за начална дата, от която дружеството е изпаднало в състояние на неплатежоспособност 20.08.2013г. Това е датата, на която е извършено последното плащане към кредитор. Първоинстанционният съд е уважил молбата на длъжника, като е открил производство по несъстоятелност на дружеството, но е определил за начална дата на неплатежеспособност 31.12.2008г.
Въззивният съд е отхвърлил като недоказано искането на [фирма] за определяне на началната дата на неплатежоспособност 20.08.2013г., тъй като това датата, от която реално започват финансовите затруднения на дружеството. Според заключението на ССЕ показателите за обща, бърза и незабавна ликвидност през периода 2008-2013г. са под единица и дружеството не е било и не е в състояние да обслужва текущите си задължения. За същият период време показателите за финансова автономност и финансова задлъжнялост са отрицателни стойности, дружеството е декапитализирано, не притежава собствен капитал, задълженията му многократно надхвърлят размера на активите и изцяло е зависимо дружеството от кредиторите, дружеството не е в състояние да реализира приходи и да генерира доходи, от които да финансира дейността си. Съдът е посочил последните плащания към различни юридически лица, размерът на които варират между 400 лв. и 8.69 лв. в периода 24.01.2013г. до 11.09.2013г. Направен е извод, че извършените плащания са в незначителен размер и не са свързани с погасяване на задължения към кредитори.
По критериите за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 ГПК:
Касаторът формулира въпрос: имат ли значение за определяне на началната дата на неплатежоспособност извършваната от длъжника дейност и извършените от него плащания след като е изпаднал във финансово затруднение и частично е спрял някои плащания. Като допълнителен критерий се сочи противоречие на решението с практика на ВКС – т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Поддържаното противоречие не е налице, тъй като цитираните от касатора съдебни решения на ВКС съдържат произнасяне по казуси, свързани със състоянието на неплатежоспособност на длъжника: за фактите и обстоятелствата, от които зависи обективното състояние на неплатежоспособност, към кой момент трябва да бъде преценявано икономическото състояние на длъжника при преценката дали е изпаднал в неплатежоспособност, кое имущество се взема предвид при преценката дали длъжникът е в състояние да покрива задълженията си без опасност за кредиторите. Цитираните решения не обосновават извод за релевираното от касатора противоречие доколкото не съдържат произнасяне по поставения от касатор правен въпрос. Съгласно т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК, какъвто не е случая. Следва да се посочи, че има съдебна практика на ВКС, ТК по чл.290 ГПК, според която за да установи началната дата на спиране на плащанията от длъжника, съдът следва да прецени какво е икономическото и финансово състояние на длъжника към всяка от датите, като изследва коефициентите за ликвидност и автономност на дружеството, във връзка с преценката настъпило ли е обективното състояние на неплатежоспособност и към кой момент длъжникът е бил в състояние на неплатежоспособност / решение по т.д.169/2010г. на ВКС , ТК, ІІ т.о/, че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи с оглед на цялостното икономическо състояние на длъжника, а не само с оглед на последното извършено плащане към конкретно определен кредитор / решение №90/2.07.2012г., постановено по т.дело № 1152/2011г. на ВКС, ТК, Іт.о./.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №153/16.12.2013г., постановено по в.т.дело №355/2013 г. на Бургаския апелативен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: