ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№557
София, 26.10. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 22 октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 583/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. П. К. против определение № 776 от 23.09.2009 год. по ч. гр. д. № 728/2009 год. на Плевенския окръжен съд, с което на основание чл. 275, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 261, т. 4 ГПК и чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК е върната частната му жалба против определение от 05.07.2009 год. по гр. д. № 1852/2009 год. на Плевенския районен съд, поради невнасяне на определената държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на Плевенския окръжен съд.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
За да върне частната жалба на М. К. против определение от 05.07.2009 год. по гр. д. № 1852/2009 год. на Плевенския районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради неуточнена искова претенция на К. против Плевенски административен съд по чл. 2 ЗОДОВ, въвзивният съд е посочил, че въпреки указанията до частния жалбоподател да внесе по сметка на съда държавна такса от 15 лева, за които е бил уведомен лично на 20.08.2009 год., с молба от 21.08.2009 год. същият е възразил, че не дължи такса. Това е дало основание на съда да приеме частната жалба за нередовна и да постанови нейното връщане с определението, предмет на настоящата частна жалба.
За да не внесе определената държавна такса по подадената частна жалба, М. К. се е позовал на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, който в редакция ДВ бр. 43/2008 год. урежда заплащането на разноските по проведеното производство, ако иска бъде отхвърлен изцяло, ако бъда оттеглен изцяло или ищецът се откаже от иска изцяло. Жалбоподателят вероятно е имал предвид разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 ЗОДОВ, според която разноски по делата, както и разноски по изпълнението не се внасят предварително. Съдът не е възприел за основателно възражението на частния жалбоподател, като се е позовал на чл. 9а, ал. 1 ЗОДОВ, според който за дела по този закон се внася проста държавна такса в размер определен по Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В разпоредбата на чл. 2а, ал. 1, т. 1 от Т. (редакция ДВ бр. 50/2008 год.), се предвижда по искове за обезщетение по ЗОДОВ за вреди да се събира такса от граждани 10 лв. Съдът е посочил, че събираната по чл. 2а от Т. държавна такса е проста, проста е и събираната държавна такса по частни жалби по граждански дела в размер на 15 лв., предвидена в чл. 19 от Т. , и по аналогия от чл. 9а, ал. 1 ЗОДОВ е приел, че жалбоподателят дължи заплащане на простата държавна такса по частната си жалба в размер на 15 лв.
Определението е правилно.
С изменението на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) от 29.04.2008 год., ДВ бр. 43/2008 год., в раздел Т. и разноски се създаде разпоредбата на чл. 9а, където в ал. 1 е казано, че за дела по този закон се внася проста държавна такса в размер, определен с Т. , приета от Министерския съвет, за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, която в чл. 2а, ал. 1, т. 1 за граждани определя размер на таксата 10 лева. В чл. 9а, ал. 2 ЗОДОВ е предвидено, че разноските по делата, както и разноските по изпълнението не се внасят предварително. Разпоредбата има предвид разноските направени по производството – за вещи лица, свидетели и други нужди по развитие на делото, които не се внасят предварително. Предвидената в чл. 9а, ал. 1 ЗОДОВ проста държавна такса, която се внася при образуване на делото, очевидно не попада в разноските, които не се внасят предварително по ал. 2. При обжалване пред въззивна и касационна инстанция по дела водени по ЗОДОВ в чл. 18, ал. 3 от Т. е предвидено, че се събират такси в размер на половината от предвидените по чл. 2а, т. е. 5 лева. Тази такса също се внася предварително и не попада в разноските, които не се внасят предварително. От изложеното е видно, че измененията на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди въвеждат облекчен режим за лицата водещи дела по този закон, относно размера на дължимите държавни такси, които са предвидени в максимално ниски размери и поради това се внасят предварително. Това е разликата с отменената разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, където таксите и разноските по тези дела не се внасяха предварително, но по тях се дължеше пропорционална държавна такса, чийто размер зависи от цената на иска, определя се от съда при приключване на делото в зависимост от уважения размер на иска и често при отхвърляне на исковата претенция на ищеца се възлагаше задължение за внасяне на твърде висока и често непосилна за него държавна такса. С цитираните по-горе изменения и въведената проста държавна такса тези неудобства отпадат.
Разпоредбата на чл. 19 от Т. предвижда събиране на проста държавна такса в размер на 15 лв. по частна жалба по граждански дела. В Т. не е предвиден друг размер на държавна такса по частни жалби по дела по ЗОДОВ, както това е предвидено при въззивното и касационно обжалване, поради което правилно въззивният съд е посочил, че жалбоподателят дължи определената му държавна такса по подадената частна жалба в размер на 15 лева. Тя се внася предварително и не попада в разноските, които не се внасят предварително по смисъла на чл. 9а, ал. 2 ЗОДОВ.
Изложеното дава основание да се приеме, че обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Тъй като, жалбоподателят не е внесъл указаната му държавна такса в размер на 15 лв. и по настоящата частна жалба, с разглеждане на жалбата, той ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса 15 лева.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 776 от 23.09.2009 год. по ч. гр. д. № 728/2009 год. на Плевенския окръжен съд.
ОСЪЖДА М. П. К. да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 15 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ