О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
гр. София, 31.10.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова ч.т.д. 425 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
М. Т. Х. обжалва определение № 838 от 12.12.2015 г. по т.д. 784/15 г. на Апелативен съд – [населено място], с което е потвърдено определение № 3751 от 03.11.2015 г. на Окръжен съд – [населено място], ТО по т.д. 1360/2015 г., с което е прекратено производството по иска – предмет на делото. Върната е исковата молба вх. № 25 638 от 21.08.2015 г., по която е образувано делото и е прекратено.
В касационната частна жалба се сочи, че с влезли в сила съдебни решения лично на частния жалбоподател е отказано заличаването му като съдружник в ответното дружество. С тези действа изчерпал реда си за защита направата си по чл. 25 от З. като поради двуинстанционността на производството няма друг законов начин да заличи името си от списъка на съдружниците на [фирма] при положение, че е напуснал дружеството и управителят, и другите съдружници не му съдействат за това заличаване.
Счита, че единственият начин за защита на правата му в съдебния район на Апелативен съд – [населено място] се явява иска по чл. 29 З.. Поради това иска от съда да заличи обстоятелства, които не съществуват към момента, т.е. качеството му на съдружник в [фирма].
Мотивите на въззивния съд били,че на основание ТР 1/2002 г. на ВКС, обстоятелството, чието заличаване се иска като несъществуващо следва да не съществува към момента на вписване, а не към момента на искането за заличаване на вписването. Счита, че е неправилно определението. Въпросното тълкувателно решение е прието като е била на анализирана вече не действащата правна уредба на регистърното производство по глава 52 на ГПК отм. Моли съдът да вземе предвид, че регистърното производство към датата на цитираното тълкувателно решение е било с триинстанционен съдебен контрол ,докато сега било с дуинстанционен контрол. Бил налице по-неблагоприятен режим на двуинстанционния контрол на регистърното производство чл.2 5, ал.4 от З..
По отношение връчването на препис от частната жалба на ответника [фирма] e приложена разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ГПК. Няма подаден отговор.
Върховният касационен съд, в посочения състав след преценка на данните по делото и доводите приема следното:
Частната жалба е допустима, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Частната жалба е подадена и в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК.
С определение № 838 от 12.12.2015 г. по ч.т.д. № 784 / 15 г. Апелативен съд – [населено място] е потвърдил определение № 3751 от 03.11.2015 г. на Варненски окръжен съд по т.д. 1360 от 2015 г., с което е прекратено производството по иска на М. Т. Х. срещу [фирма]. Въззивният съд е приел, че ефект – заличаване на ищеца като съдружник в ответното дружество предвид незаявяване за вписване на търговския регистър на това обстоятелство от управителя на дружеството не може да бъде постигнат с иск за установяване, че първоначалното му съществуване е несъществуващо. Твърденият порок на вписването следва да съществува към момента на извършването му, а не невписването наподлежащо на вписване ново обстоятелство – прекратяване на членството на ищеца в дружеството да се представя за порок на предходното напълно редовно вписване на ищеца като съдружник. Ищецът извлича правото си да иска заличаването си като такъв предвид прекратяване на членството си с предизвестие. Заличаването е последица от евентуално уважаване на иска по чл. 29 З., и е от компетентност на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията. Защитата на ищеца е по друг ред, чрез искане до Агенцията по вписванията, Търговски регистър за налагане на глоби на управителя на дружеството за незаявяване на вписване в търговския регистър в законния 7 дневен срок на подлежащо на вписване обстоятелство, каквото е прекратяване на членството на ищеца като съдружник в дружеството.
С посоченото определение за прекратяване, въззивният съд е приел, че предявеният от М. Т. Х. срещу [фирма] иск е недопустим. В исковата молба М. Х., касатор в настоящето производство, е изложил обстоятелства, че на 31.03.2011 г. е бил вписан като съдружник в [фирма]. На 06.2.2015 г. е отправил предизвестие за прекратяване на участието си в дружеството, което е достигнало на 09.2.2015 г. до управителя на дружеството. С изтичане на тримесечния срок по чл. 125, ла. 2 от ТЗ членственото правоотношение на М. Х. е било прекратено. Посочил е, че настъпилата промяна не е отразена в търговския регистър. Поради това иска да се установи, че е налице несъществуващо на вписано обстоятелство по партидата на [фирма] и да се постанови заличаване на М. Т. Х. като съдружник на [фирма].
В изложението по чл. 284, ал. 3 , т. 1 от ГПК касаторът сочи следните въпроси:
1. Когато едно тълкувателно решение на ВКС е постановено във връзка с действащи към датата на постановяването му по-благоприятни процесуални норми, следва ли същото да се прилага и при последващо отменяне на тези по-благоприятни норми и заменянето им с по-неблагоприятни такива за адресата им?
2. Съдружник, напуснал по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ има ли правен интерес по смисъла на чл. 29 З. и дали е активно процесуално легитимиран да подаде иска по чл. 29 З.?
Счита, че тези правни въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, основание по чл. 280, ал. 1 т. 3 от ГПК, както и че въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1 т. 2 от ГПК. За последното основание представя решение № 540 от 2.7.2015 г. по т.д. 1052/15 г. на Варненски окръжен съд, решение № 244 от 14.08.2015 г. по т.д. 523 от 15 г.
Върховният касационен съд, в посочения състав след преценка на данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 от ГПК, приема следното:
Допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания, на основание чл. 274, ал. 3 от ГПК, акт на въззивния съд да е разрешен материланоправен или процесуалноправен въпрос чл. 280, ал. 1 ГПК, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните изисквания на т. 1 – т. 3, чл. 280 от ГПК. Според задължителните разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, разрешен с обжалваното решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Въпросът следва да е посочен от касатора, в съответствие с диспозитивното начало, предвидено в чл. 6 от ГПК. При наличието на тези предпоставки, обуславящи общо основание за допускане до касационно обжалване следва да са налице и сочените допълнителни такива съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ГПК. В случая касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Поставеният първи въпрос от касатора не е разрешен от въззивния съд. Въззивният съд е преценил допустимостта на установителния иск с оглед вписванията в търговския регистър. Касаторът не е посочил кои според него са по-благоприятните правни норми, действащи към момента на приемане на тълкувателното решение и съотношението им със Закона за търговския регистър. Ако има предвид редът за обжалване, то без изложени твърдения и анализ на правните норми, не може да се установи наличието на сочения „по-благоприятен ред“. Защитата на субектите е ясно регламентирана и в З.. Настоящият съдебен състав намира, че не е посочен ясен и конкретен въпрос, разрешен от въззивния съд. Тезата на касатора за неприложимост на разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 2002 г. на ОСГК на ВС, е несъстоятелна и не съставлява материалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд. След приемане на Закона за търговския регистър, разясненията в посоченото Тълкувателно решение не са изгубили значението си и са приложими и за правоотношенията, които са възникнали след приемане на Закона за търговския регистър. Няма разрешен въпрос от въззивния съд, така както е формулиран от касатора. Поради това липсва общо основание за достъп до касационно обжалване. Поради липсата на общо основание за допускане до касационно обжалване, ще следва да не се разглежда и допълнителното основани, сочено като такова по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
По отношение на втория поставен от касатора въпрос настоящият съдебен състав намира, че разрешеният от въззивния съд въпрос е, че ищецът няма правен интерес от предявяване на иск за установяване несъществуващо обстоятелство вписването на М. Х. като съдружник поради това, че към 06.02.2015 г. той е подал предизвестие, на основание чл. 125 от ТЗ за напускане на дружеството. Няма разрешен въпрос като посочения, дали съдружник, подал предизвестие по чл. 125, ал. 2 от ТЗ има правен интерес да подаде иска по чл. 29 З.. Така поставен въпросът е много общ и е извън конкретно разрешения по делото въпрос за липса на равенство между установителния иск за установяване несъществуващо обстоятелство – липса на вписване в търговския регистър и интересът на напусналия съдружник да установи, че не е възникнало такова обстоятелство, защото Х. е напуснал в следващ момент дружеството.
Липсва общо основание за допускане на определението до касационно обжалване. Правният въпрос, сочен от касатора не съответства на разрешения по делото въпрос. Поради това не следва да се изследва и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
По отношение на соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1 т. 2 от ГПК – разрешаван от съдилищата противоречиво въпрос. Приложените съдебни решения, не изразяват противоречива практика на съдилищата по посочения правен въпрос. Двете представени съдебни решения, макар и влезли в законна сила са постановени по жалби на М. Х. срещу откази на длъжностното лице по регистрация да разгледа заявления за вписване промяна на обстоятелства по партидата на [фирма]. Поради това от тях не може да се установи допълнителното основание за допускане на определението до касационен контрол.
По всички изложени съображения, Върховният касационен съд намира, че не следва да се допуска касационно обжалване и
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 838 от 12.12.2015 г. по ч.т.д. 784/15 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.