3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
гр. София, 05.10.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2071 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], представлявано от адв. М. Б., срещу определение № 1065 от 22.04.2015г. по ч.гр.д. № 1531/2015г. на САС, ГО, 10 състав, с което, след отмяна на определение от 18.03.2015г. по ч.гр.д. № 54/2015г. на Окръжен съд Благоевград, 11 състав и обезсилване на издадената обезпечителна заповед, е допуснато обезпечение на бъдещ иск по молбата на [фирма], представляван от И. А. Т. срещу [фирма], чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответника до размер на 57 394 лева при гаранция в размер на 5 000 лева.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като от представените по делото доказателства се установява, че не са налице предвидените в ГПК предпоставки за допускане на обезпечение. Поддържа, че по делото са представени доказателства, от които се установява, че изцяло е изпълнил задълженията си по фактура № 92 от 22.10.2010г. в общия й размер 43 491,90 лева, както и че не е обсъдено признанието на молителя [фирма] за заплащане на сумата 4 500 лева по фактура № 100 от 11.05.2011г., направено в отговора на частната въззивна жалба на настоящия жалбоподател. Поради това счита, че не е налице нито вероятна основателност на исковете, нито обезпечителна нужда Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което искането за допускане на обезпечение бъде оставено без уважение.
Ответникът по частната касационна жалба И. А. Т. като [фирма] я оспорва, като поддържа, че е недопустима поради необжалваемост на определението на въззивния съд. Поддържа още, че частната жалба е нередовна, тъй като не съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Излага подробни съображения за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е недопустима.
С обжалваното определение въззивният съд е отменил първоинстанционното определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове, и е допуснал исканото обезпечение, но при внасяне на парична гаранция от молителя в размер на 5 000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежи определението, с което въззивният съд, произнасяйки се по частна жалба срещу определение за оставяне без уважение на искане за допускане на обезпечение, за първи път допусне исканото обезпечение. С тази разпоредба е създаден ред за защита на ответника по молбата, комуто в описаната хипотеза не се връчва препис от частната жалба на насрещната страна срещу първоинстанционния акт, тъй като с оглед приетото в ТР № 1 от 21.07.2010г. на ОСГТК на ВКС ответникът не би разполагал с право на обжалване на въззивния акт /в този смисъл са Определение № 32 от 03.01.2013г. на ВКС по ч.т.д. № 785/2012г., І т.о., Определение № 115 от 19.02.2014г. на ВКС по ч.т.д. № 347/2014г., ІІ т.о./. Извън хипотезата на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК, осигуряваща защита на ответника по молбата при допускане на обезпечение за първи път от въззивния съд, производството по допускане на обезпечение подлежи на двуинстанционно разглеждане, тъй като определението на въззивния съд не е от категорията на посочените в чл.274, ал.3 ГПК, в какъвто смисъл са разясненията, дадени с ТР № 1 от 21.07.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2010г.. В настоящия случай обезпечение е допуснато още от първоинстанционния съд, като въззивният съд е променил само условията, при които е допуснато, определяйки парична гаранция на основание чл.391, ал.2 ГПК. Следователно обжалваното въззивно определение не е от категорията на посочените в чл.396, ал.2, изр.3 ГПК и не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на [фирма], представлявано от адв. М. Б., срещу определение № 1065 от 22.04.2015г. по ч.гр.д. № 1531/2015г. на САС, ГО, 10 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаване на определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: