4
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
София, 06.12. 2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на трети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2610 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Александра Груп холдинг”ООД (н) срещу Решение № 1734 от 06.07.2018 год. по т.д.№ 1963/2018 год. на Софийския апелативен съд с което е потвърдено имащото характер на решение Определение от 29.06.2017 год. по т.д.№ 6921/2015 год. на Софийски градски съд с което е възобновено производството по несъстоятелност на „Александра Груп холдинг”ООД на основание чл.632 ал.2 предл.2 ТЗ – предплащане на разноските по чл.629б ТЗ от кредитора „Обединена Българска банка”АД.
Касаторът счита въззивното решение за неправилно, поради материална незаконосъобразност – неправилно тълкуване на чл.632 ал.2 и ал.4 ТЗ досежно възможността за възобновяване на производството по несъстоятелност без направено изрично искане за това.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по отношение на следните правни въпроси: „1./ Следва ли едногодишният преклузивен срок по чл.632 ал.2 ТЗ да бъде спазен по отношение депозиране на молбата за възобновяване на производството или се отнася само по отношение удостоверяване от молителя, че е налице достатъчно имущество на длъжника или ангажиране на доказателства, че е депозирана необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ; 2./ Следва ли за възобновяване на спряно производство по реда на чл.632 ал.2 ТЗ да има изрична молба за възобновяване от посочените в разпоредбата лица или заявяване на такова искане не е необходимо, тъй като самото представяне на платежен документ сочи за отпадане на пречките за движение на производството по несъстоятелност?”.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК се свързва с първия от въпросите – противоречие с практика на ВКС, материализирана с Решение № 99/2011 год. по т.д.№ 59/2011 год. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 73/2012 год. по т.д.№ 1117/2011 год. на ІІ т.о. на ВКС. Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК се свързва с въпроса по п.2.
В изложението се съдържа и позоваване на чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивния акт.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор ответникът по касация „Обединена Българска банка”АД, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна, както и че липсват сочените основания за допускане на касационен контрол. Има искане за присъждане на разноски по чл.78 ал.8 ГПК.
Становището на настоящият съдебен състав произтича от следното:
С влязло в сила Решение № 1033 от 13.06.2016 год. по т.д.№ 6921/15 год. на Софийски градски съд търговското дружество „Александра Груп холдинг”ООД е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване дейността на предприятието и производството е спряно в хипотезата на чл.632 ал.1 ТЗ. С предхождащо решението определение от 09.05.2016 год., на основание чл.629б ТЗ съдът е указал на заинтересованите лица, че следва да предплатят разноски за издръжка на производството, което не е било сторено и това обстоятелство е обусловила решението по чл.632 ал.1 ТЗ.
В депозирана на 12.06.2017 год. по делото молба, кредиторът „Обединена Българска банка”АД е посочил, че представя „дебитно авизо за сума в размер на 10000 лв., платена от ОББ АД за разноски в производството по несъстоятелност по търговско дело № 6921/2015 г.”. В платежния документ, като основание за плащане се сочи „Привнасяне на разноски за производството по несъстоятелност по т.д.№ 6921/2015 год. на VІ-14 с-в СГС”.
С Определение от 29.06.2017 год. съдът е възобновил производството по несъстоятелност по т.д.№ 6921/2015 год. на Софийски градски съд, VІ-14 с-в.
Това определение е било обжалвано от „Александра Груп холдинг”ООД (н), като последователно подържаната от длъжника теза е, че производство неправилно е било възобновено, предвид липсата на изрично искане от кредитора, като фактът на предплащането на разноски и молбата с която доказателства за плащането им са представени по делото е недостатъчно основание за това. С решението си, което е предмет на обжалване по настоящето дело, съставът на САС е приел, че изричният петитум за възобновяване не е задължителен реквизит на молбата, доколкото такова искане имплицитно се съдържа в нея с оглед предплащането на разноските за производството по несъстоятелност.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице, предвид обстоятелството, че с цитираните по-горе решения, съставите на ТК на ВКС са се произнесли по реда на чл.290 ГПК относно това, кои са релевантните обстоятелства за прекъсване на 1-годишния преклузивен срок по чл.632 ал.2 ТЗ – самото депозиране на молбата без представяне на доказателства за имущество или привнесени разноски или спрямо доказателствата е обвързващ същия срок. В настоящия случай, представянето на доказателства за привнесени разноски е безспорно и то предхожда изтичането на срока.
Конкретни доводи, съобразени с критериите по т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по прилагането на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не са изложени, освен липсата на съдебна практика. Липсата на изрична съдебна практика се дължи на яснотата на нормата на чл.629б ТЗ към която препраща чл.632 ал.2 ТЗ. Депозирана е молба в която е посочено основанието за привнасяне на разноските, както и делото по което те се внасят. Т.е. касае се за изпълнение на определението по чл.629б ТЗ. Законът не придава на молбата за възобновяване значението на искова молба или жалба, за да е обвързана формата и с изискване за конкретен петитум, като следва да се отбележи, че възобновяването всъщност е служебно действие на съда при удостоверяване а обстоятелствата досежно имуществото или разноските.
За да е налице основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност, въззивният съдебен акт следва да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, каквато в случая не е налице. Фактическата обстановка е възприета правилно, а и тя не се оспорва. Липсва необсъждане или фрагментирано обсъждане на доказателствата или логическа несвързаност на решението на САС, поради което и тази предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол не е налице.
С оглед изхода на спора, на ответника по касация ще следва да бъдат присъдени на основание чл.78 ал.8 ГПК в размер на 100 лв. за настоящата инстанция.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1734 от 06.07.2018 год. по т.д.№ 1963/2018 год. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА „Александра Груп холдинг”ООД (н) да заплати на „Обединена българска банка”АД сумата 100 лв. (сто лева) на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.