О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
София, 07.05.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1114 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. Ч. Л. от [населено място], общ.В., чрез процесуален представител адв.Паунова, срещу решение от 29.06.2012г. по в.гр.д.№505/2010г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 22.04.2010г. по гр.д.№451/2009г. на Окръжен съд – Враца за уважаване на предявените от С. Б. Т. /починал в хода на въззивното производство, което е продължило в лицето на наследниците му М. А. Т., Б. С. Т. и А. С. Т.-А./ и М. А. Т. искове с правно основание чл.45 ЗЗД. В жалбата е инкорпорирана и частна жалба срещу определение от 02.04.2012г. за възстановяване на основание чл.108 П. на въззивното дело.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбите М. А. Т., Б. С. Т. и А. С. Т.-А., чрез процесуалния си представител адв.К., оспорват жалбите като неоснователни. Претендират разноски.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.275 ГПК, срещу обжалваемо определение съгласно чл.108, ал.3 П..
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение на основание чл.108 П. е възстановено въззивното дело. Във въззивната жалба не са посочени като приложения към нея писмени доказателства, поради което неоснователни са доводите на касатора – въззивник в производството пред САС, че съдът е следвало да му даде възможност да представи доказателства, след като такива не са се съдържали във въззивното дело.
По изложенитуе съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от С. Б. Т. /починал в хода на въззивното производство, което е продължило в лицето на наследниците му М. А. Т., Б. С. Т. и А. С. Т.-А./ и М. А. Т. срещу Л. Ч. Л. искове с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетения за имуществени вреди и неимуществени вреди, претърпени в резултат от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 14.07.2007г. по вина на ответника, който е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, установени в чл.20, ал.2 ЗДвП.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, сочи, че с въззивното решение е разрешен правен въпрос: „Дали редакцията на чл.20 ЗДвП вменява на водачите на МПС единствено задължението да „намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” или смисълът, който законодателят е вложил е по-широк като включва и други маневри освен спиране, с цел да се предотврати предстоящо ПТП като напр. – отбиване встрани от пътя на водачите, участници в ПТП, с каквото действие от страна на ищеца по делото е могло да се избегне ПТП”, който въпрос касаторът счита, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ се разбира еднообразното му тълкуване или точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива практика на ВКС или за преодоляване на погрешна постоянна практика на ВКС. За да бъде налице основанието „от значение за развитието на правото“ би следвало въобще да няма практика на ВКС по съществения въпрос, при което се налага тълкуване на закона за отстраняване непълноти или неясноти на правни норми и в крайна сметка за усъвършенстване на правоприлагането. В случая касаторът е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, нито на липсваща въобще практика.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на разпоредбата на чл.142, ал.2 ГПК, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 750лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 02.04.2012г. за възстановяване на основание чл.108 П. на в.гр.д.№505/2010г. на Софийски апелативен съд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.06.2012г. по в.гр.д.№505/2010г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Л. Ч. Л. да заплати на М. А. Т., Б. С. Т. и А. С. Т.-А. сумата 750лв. – разноски по делото.
Определенията не подлежат на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: