3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
София, 09.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на пети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 175/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.А.А. – пълномощник на С. Н. Г. и Л. Н. Г. против въззивно решение № 207/21.10.2010 г. по гр.д.№ 500/2010 г. по описа на Пернишки окръжен съд,с което е потвърдено решение № 77 от 05.03.2010 год.,постановено по гр.д.№ 113/09 год. по описа на Пернишки районен съд.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване,преповтарящо касационната жалба, се сочи бланкетно чл.280,ал.1, т.1 ,т.2 и т.3 ГПК по основанията визирани в чл.281 ал.3 ГПК – необоснованост и незаконосъобразност изразяваща се в неправилното приложение на материалния и процесуалния закон,както и допуснати съществени нарушения при обсъждане на доказателствата по делото.
Ответниците по касация – А. И. А. и Н. И. Й. са депозирали писмен отговор,в който оспорват допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради наличието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел за допустим предявения установителен иск за собственост срещу съсобственика,който ползва сам общия наследствен имот,без да отблъсква владението на другите съсобственици,но оспорва техните права.Не е доказано по безспорен начин явното му противопоставяне на съсобственическите права на ищците – ответници в настоящето производство върху процесния имот,както и придобиването му по давност.
Не са налице основанията за допустимост по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК,на които касаторите се позовават бланкетно. Посочената практика е неотносима към настоящия спор и не кореспондира с оплакванията на касаторите. Освен това не са формулирали конкретно материалноправен или процесуалноправен въпрос.Изложението съдържа елементи на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Основанията, на които се позовават жалбоподателите следва да бъдат подробно развити, а не единствено да възпроизвеждат законовия текст. От значение е да се отбележи, че основанията за допустимост, визирани в чл. 280 ГПК, се различават от основанията за същинско касационно обжалване, изброени в чл. 281 ГПК и представляващи пороци на въззивното решение.
Според основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК ,на което се е позовал макар и бланкетно касаторът, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В касационна жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставения” въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Съобразно изхода на спора касаторите дължат направените за настоящата инстанция разноски от ответгниците в размер на 1000 /хиляда/ лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 207/21.10.2010 г. по гр.д.№ 500/2010 г. по описа на Пернишки окръжен съд .
ОСЪЖДА С. Н. Г. и Л. Н. Г. да заплатят на А. И. А. и Н. И. Й. разноски за настоящата инстанция в размер на 1000/хиляда/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :