О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
гр. София, 02.12.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 486 по описа за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на Д. К. Д., чрез пълномощника му адвокат Ст. С., против разпореждането от 17.08.2011 год. по гр. д. № 644/2011 год. на Варненския окръжен съд, с което е върната касационната му жалба против въззивното решение от 29.06.2011 год. по същото дело.
Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане поради посочената в самото въззивно решение възможност за касационното му обжалване и поради естеството на спора с предмет ревандикационен иск, с молба за неговата отмяна.
Ответницата Г. К. Г., чрез адв. Н. Т., оспорва жалбата, като претендира и направените в производството по делото разноски. Останалите ответници не са взели становище.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и настоящето производство е процeсуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Въззивният съд е констатирал, че цената на иска, по който е постановено въззивното решение, е под минимално установения праг от 5000 лв., посочен в чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което и то не подлежи на касационно обжалване, а подадената против него касационна жалба подлежи на връщане, съгласно чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК. Позовал се е на представеното по делото удостоверение за данъчна оценка на имота, въз основа на която и съгласно действуващия закон – чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./, при действието на който е предявен иска, е определена и цената му в размер от 3 497.30 лв., т. е. под предвидения в закона размер за достъп до касационно обжалване. Цената на иска в този размер е посочена и от самия жалбоподател, в качеството му на ищец в първоинстанционното производство.
Разпореждането на въззивния съд за връщане на касационната жалба е правилно и следва да се потвърди. Касационната жалба е постъпила при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК, след изменението му с ДВ бр. 100/2010 год., поради което и това е приложимия процесуален закон за преценка на допустимостта й с оглед предвидения обективен критерий за цената на иска, предмет на въззивното решение. Погрешното посочване във въззивното решение, че то подлежи на касационно обжалване не обуславя достъпа до него при наличие на императивното правило на закона, изключващ определената по посочения критерий категория дела, като законодателят не е изключил от нея споровете по чл. 108 ЗС. Д. на жалбоподателя за характера на спора като основание за поддържаната неправилност на разпореждането за връщане на касационната жалба е неоснователен, тъй като такъв критерий за касационно обжалване на въззивните решения не е предвиден в закона.
При данните по делото за цена на предявения при действието на отменения ГПК иск за собственост под 5 000 лв., правилно въззивният съд е върнал подадената против въззивното решение по него касационна жалба, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК.
С оглед този изход жалбоподателят следва да понесе направените от ответницата разноски за настоящето производство в размер на платеното адвокатско възнаграждение от 200 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие, на основание чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК.
Поради горното разпореждането на въззивния съд е правилно и следва да се потвърди, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 7658 от 17.08.2011 год. по гр. д. № 644/2011 год. на Варненския окръжен съд, с което е върната касационната жалба на Д. К. Д., чрез пълномощника му адвокат Ст. С. против въззивното решение по същото дело.
Осъжда Д. К. Д. да заплати на Г. К. Г. разноски за настоящето производство в размер на 200 лв. /двеста лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: