О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
София 20.05.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 237 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Т”Казанлък А. ,представлявано от изпълнителния директор М чрез пълномощника му адв. М от АК-Стара Загора срещу решение № 174 от 7.10.09г.,постановено по в.гр.дело № 536/09г.на Пловдивския апелативен съд .
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че с обжалваното решение е разрешен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата,което е в приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Представя решения на състави на ВКС,както и решение на ОС-Стара Загора,за което няма данни да е влязло в сила. В самото изложение се излагат оплаквания за неправилност на решението.
В писмен отговор ответниците по жалбата Д. Н. А.,Д. Ж. А. и И. Ж. А. молят да не бъде допускано касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд,като е отменил първоинстанционното решение частично,е осъдил „Т”А. гр. К. да заплати на Д. Н. А.,Д. Ж. А. и И. Ж. А. по 80 000 лв обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.200 от КТ,претърпени от смъртта на наследодателя им Ж. К. А. ,на 46 г.,настъпила при трудова злополука на 5.06.07г.,ведно със законната лихва,считано от 5.06.07г.до окончателното изплащане. Съдът е изложил съображения за това,че са налице визираните от закона предпоставки за успешното провеждане на иска- наличието на трудова злополука,довела до настъпване на смъртта на наследодателя на ищците и доказани претърпяни от тях неимуществени вреди. При определяне размера на дължимото се обезщетение е взето предвид,че семейството на пострадалия е била много сплотено,между починалия и неговата съпруга и деца са съществували отношения на привързаност,любов и разбирателство и смъртта му им се е отразила изключително тежко.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Повдигнатият материалноправен въпрос относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди,настъпили от смъртта на наследодателя на ищците при трудова злополука по справедливост,е от значение за изхода на спора,но не е разрешен в противоречие със съдебната практика. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК. Приложените съдебни решения са неотносими,тъй като са постановени по конкретни казуси при различна фактическа обстановка,поради което не могат да обусловят приложението на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай. Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение,за това какъв следва да бъде размера на обезщетението,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива,поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Оплакванията за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост биха могли да се квалифицират като касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не са основания по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 174 от 7.10.09г.,постановено по в. гр.дело № 536/09г.на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.