О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
София, 12.10.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 510 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. – кмет на О. К. чрез юрисконсулт Д. С. срещу решение № 404/10.03.2009 г. на Пловдивския окръжен съд /ПОС/ по в.гр.д. № 3559/2008 г., оставящо в сила решение на Пловдивски районен съд /ПРС/, с което касаторът е осъден да заплати на П. “З” сумата от 6000 лв. – обезщетение за неоснователно обогатяване, вследствие ползване без основание на собствен на ищеца П. “З” недвижим имот.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, а като основания за допускане на касационно обжалване – наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата – П. “З” оспорва допускането и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГП. , констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГП. и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГП. , поради следните съображения:
ПРС е сезиран с искове по чл.59 и чл.86 ЗЗД от П. “З” срещу О. К., сега касатор, за заплащане на обезщетение за ползван от общината собствен на кооперацията имот без основание, с лихва за забава. Районният съд е уважил иска по чл.59 ЗЗД за 6000 лв., като го е отхвърлил за разликата до пълния предявен размер 7200 лв., изцяло е отхвърлил иска по чл.86 ЗЗД за 2933.70 лв. По жалби и на двете страни /в уважителната и отхвърлителната част/, първоинстанционното решение е оставено в сила от ПОС. Въззивният съд е приел, че ответникът – О. К., е ползвал собствен на ищеца недвижим имот без правно основание, като го е отдал под наем и е реализирал приходи от това. Поради тази причина ответникът дължи връщане на ищеца онова, с което се е обогатил до размера на обедняването – чл.59 ЗЗД.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГП. , предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. В настоящият случай като съществен въпрос касаторът сочи този “налице ли е друг иск, различен от иска за неоснователно обогатяване, по силата на който кооперацията да получи” онези плодове от своята недвижима вещ, които е пропуснала, защото са получени от друго лице, което не е било неин собственик. Или касаторът визира, макар и под формата на запитване към настоящата инстанция, квалификацията на предявения иск от въззивния съда, направена според него в противоречие със съдебна практика, която цитира – на отделни състави на ВС и ВКС както и тълкувателни решения и постановления на ВС, което обуславя хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Но въпросът за квалификацията на иска е част от предмета на делото, с оглед твърденията на ищеца. Спорът за правилността, респ. неправилността на тази квалификация и отговорът на този въпрос обуславя основание за обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГП. , не и основание за допустимост на обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГП. и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПОС.
На основание чл.78 ал.3 ГП. касаторът дължи на ответника по жалбата направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 155.00 лв. – адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГП. , съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 404/10.03.2009 г. на Пловдивския окръжен съд по в.гр.д. № 3559/2008 г.
ОСЪЖДА О. К., област Пловдивска да заплати на П. “З”, с. Г., община К., област П. , направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 155 лв. /сто петдесет и пет лева/– адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.