О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
София, 19.04.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1559 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Н. М. от [населено място], срещу решение от 17.05.2011г., постановено по гр.д. №1431/2011г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 02.11.2010г. по гр.д.№6972/2010г. на Софийски районен съд в частта за уважаване на предявения иск с правно основание чл.150 СК – за изменение на издръжката на малолетното дете И.-А..
Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба И. И. Х., като майка и законен представител на малолетния И.-А. В. М., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част, с която е изменена издръжката на малолетното дете И.-А., присъдена през 2002г., дължима от неговия баща В. Н. М., като размерът й е увеличен от 90лв. на 300лв. месечно.
Жалбоподателят се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Цитираното от касатора ППВС № 6/1968г., е изгубило значението си, след съществената реформа в гражданския процес и замяната на контролно-отменителното обжалване с въззивно /ЗИДГПК ДВ бр.124 от 1997 г./ и няма значение за настоящето дело, което се разглежда по правилата, въведени след изоставянето на контролно-отменителното второинстанционно производство. Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по поставения въпрос за приложението на чл.155 ГПК, тъй като касаторът не представя доказателства за наличието на противоречива съдебна практика. Представено е определение, с което не е допуснато касационно обжалване, а определенията по чл.288 ГПК не съставляват доказателство за противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. По следващия поставен въпрос е представено решение по гр.д.№304/2020г. на ВКС, ІІІг.о., с което е прието, че въззивният съд е длъжен да следи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения и при нарушение на чл.146 ГПК от първоинстанционния съд да повтори опороченото действие, като извърши доклад по делото и укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване. В случая като такива факти касаторът сочи наличието на още две деца на негова издръжка. В тази насока обаче по делото са представени доказателства и те са приобщени към доказателствата по делото като относими към обстоятелствата, които са от значение за конкретното дело за изменение на издръжката.
Касаторът поставя и въпрос за приложението на чл.142, ал.1 СК, който счита, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. По поставения въпрос обаче има формирана задължителната съдебна практика, установена с ППВС № 5/1970г. и ППВС№ 5/1981г., която не се нуждае от промяна. Посочената задължителна съдебна практика приема, че възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая.
В изложеното се съдържат твърдения, че е разгледана нередовна искова молба поради непълнота на обстоятелствената част. Настоящият касационен състав не намира вероятност решението да е недопустимо. Исковата молба отговаря на изискването за редовност по чл.127, ал.1, т.4 ГПК – съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава иска: изменение на нуждите на детето спрямо тези определяне на издръжката през 2002г. /твърдения, че нуждите на издържания са се променили, като с оглед възрастта, здравословното състояние и обучението му те вече са нараснали/ и във възможностите на задълженото лице/твърдения, че доходите му значително са се увеличили спрямо доходите му, при които е определен първоначалния размер на издръжката/.
Изложени са доводи за неправилност на решението, които не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 700лв. – адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 17.05.2011г., постановено по гр.д. №1431/2011г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА В. Н. М. да заплати на И. И. Х., като майка и законен представител на малолетния И.-А. В. М., сумата 700лв. – разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: