4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
гр. София, 12.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. К.
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. ч. т. дело № 340 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт М. Г. срещу определение от 28.09.2009г. по гр. дело № 8484/2009г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия. С въззивния съдебен акт е оставено в сила определение от 16.04.2009г. по гр. дело № 24636/2008г. на Софийски районен съд, Гражданска колегия, 57 състав, с което е обезсилена издадената по същото дело на 01.09.2008г. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Л. Т. И. от [населено място].
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: по въпроса за тълкуване на разпоредбата на чл. 415 ГПК – дали едномесечният срок се отнася само за предявяване на иска относно вземането или и за представяне на доказателства, че е предявен установителния иск. Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено.
Ответницата Л. Т. И. от [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Частният жалбоподател е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение, заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена от районния съд на 01.09.2008г., длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и с разпореждане от 15.12.2008г., връчено на заявителя на 28.01.2009г., е указано, че в едномесечен срок от получаване на съобщението заявителят може да предяви иск относно вземането си като довнесе дължимата държавна такса, както и че при непредставяне на доказателства за предявяване на иска в срок, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена. С определение от 16.04.2009г. съдът е обезсилил издадената в полза на [фирма], [населено място] заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
За да потвърди определението на Софийски районен съд, въззивната инстанция е приела, че заявителят не е представил в едномесечен срок от съобщението доказателства за предявяване на иска за установяване на вземането против длъжника съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 ГПК. Изложил е съображения, че заявителят е бил уведомен за предявяване на иска на 28.01.2009г., срокът за депозиране на исковата молба е изтекъл на 28.02.2009г., а исковата молба е входирана на 04.03.2009г., т. е. два дни след указания от съда и определен в чл. 415, ал. 1 ГПК срок.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Релевантният за спора въпрос се отнася до тълкуването на разпоредбата на чл. 415 ГПК: има ли регламентиран срок за уведомяване на съда в заповедното производство, че искът за установяване на вземането е предявен; в кой случай следва да бъде обезсилена заповедта за изпълнение – при непредявяване на иск за установяване на вземането в законоустановения едномесечен срок или поради неуведомяване на съда в заповедното производство за предявяване на установителния иск в същия едномесечен срок.
Д. за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По релевантните за делото процесуалноправни въпроси е налице трайноустановена съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 247/18.05.2009г. по ч. гр. д. № 166/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 123/27.01.2010г. по ч. т. д. № 736/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 124/27.01.2010г. по ч. т. д. № 20/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 133/29.01.2010г. по ч. т. д. № 41/2010г. на ВКС, ТК, I т. о. и други, която не се налага да бъде променяна. Тя е в смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 415, ал. 2 ГПК, а именно в едномесечен срок заявителят да предяви иск за установяване на вземането си и в същия срок да представи затова доказателства пред съда, издал заповедта за изпълнение. Срокът за представяне на доказателства за предявяване на иска по чл. 415, ал. 1 ГПК не може да бъде по-дълъг от определения за предявяването на иска и следва да съвпада с него. Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя. Представянето на доказателства за предявяване на иска по смисъла на чл. 415, ал. 2 ГПК предполага не само постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване в указания едномесечен срок на съда по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е предявен. Съдът, издал заповедта, не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба с предмет, съвпадащ с претенцията по заявлението по чл. 417 ГПК, е постъпила в съответния съд и да събира данни за датата на депозирането й. Видно от данните по делото, заявителят на 06.03.2009г. е уведомил СРС, 57 състав по гр. дело № 24636/2008г., че в законовоустановения срок, на 04.03.2009г. е предявил установителния иск. Действително първият работен ден след официалните празници е 04.03.2009г. и това е последният ден на изтичане на срока по чл. 415 ГПК, но предвид посочената разпоредба заявителят е следвало на същата дата най-късно да уведоми съдът, издал заповедта за изпълнение за предявяването на иска. При постановяване на определението въззивният съд се е съобразил с установената от ВКС съдебна практика.
По изложените съображения се налага изводът, че въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 28.09.2009г. по гр. дело № 8484/2009г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.