О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
София, 15.10.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3216/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. К. Т. от [населено място] против решение № 637 от 01.04.2014 г. по т. д. № 3301/2013г. на Софийски апелативен съд, поправено с решение № 1714 от 05.08.2014 г., с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, ГО, 15-ти състав решение № 4727 от 24.06.2012 г. по т. д. № 14679/2012 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от касатора срещу М. Р. Б. от [населено място] положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземане в размер на сумата 25 000 евро, произтичащо от запис на заповед от 03.11.2008 г., за което е издадена заповед за изпълнение от 22.08.2011 г. по ч. гр. д. № 32329/2011 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 54 състав.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т.3 ГПК основания. Счита, че изводът на съда за недължимост на сумата по процесния запис на заповед противоречи на материалния закон, тъй като е формиран при отричане абстрактния характер на менителничния ефект. Освен това, според касатора, решаващият състав не е отчел, че доколкото е редовна от външна страна, процесната ценна книга доказва наличието и на каузално правоотношение, а именно – сключен между страните договор за заем и предаване на отразената в документа сума. Поддържа оплакване и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на всестранно обсъждане и неправилно интерпретиране на събраните по делото доказателства, а също и в уважаване на ненаведени от ответницата по иска доводи.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с твърдението, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Кога следва да се приеме, че длъжникът по един редовен от външна страна запис на заповед не дължи връщане на взетата от него парична сума, посочена в записа на заповед; 2. Следва ли един абсолютно действителен запис на заповед да не може да породи правни последици при положение, че записът на заповед отговаря напълно на изискванията, визирани в чл. 535 ТЗ за задължителни реквизити на записа на заповед; 3. Дали наличието или липсата на каузално правоотношение, във връзка с което е сключен записът на заповед, представлява абсолютно условие за действителност на записа на заповед”.
Освен основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в подкрепа на което изобщо не са изложени аргументи, касаторът заявява и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че обжалваното решение (а не някои от поставените въпроси) противоречи на цитираната от него практика на ВКС – решение № 118 от 17.06.2013 г. по т. д. № 539/2012 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 108 от 22.07.2011 г. по т. д. № 813/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 38 от 04.04.2013 г. по т. д. № 1165/2011 г. на ВКС, І т. о.
Ответницата по касация – М. Р. Б. от [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предвидените в чл. 280 ГПК предпоставки, респ. за неоснователност на касационната жалба, по съображения, изложени в писмен отговор от 30.06.2014 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за дължимост на сумата 25 000 евро по заповед за изпълнение от 22.08.2011 г. по ч. гр. д. № 32329/2011 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 54 състав, издадена по реда на чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед от 03.11.2008 г., въззивният съд е приел, че макар да е редовен от външна страна, записът на заповед не установява съществуването на вземане за посочената сума в полза на Т. К. Т. срещу М. Р. Б., тъй като по делото не е доказана връзката между процесното менителнично задължение и твърдяното от самия ищец в допълнителната му искова молба каузално правоотношение, по повод на което е издадена ценната книга, а именно – сключения между ишеца и съпругата му, като продавачи, и лицето Руско Петров Р., като купувач, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.09.2008 г. и нотариален акт № 117 от 03.11.2008г. за прехвърляне на същия имот. Според решаващия състав, липсата на връзка между посочената от ищеца каузална сделка и процесния менителничен ефект произтича от разминаването между страните по тях, доколкото издателят на записа на заповед (ответницата М. Р. Б.) не е страна по каузалната сделка, а е само пълномощник на купувача по нея Руско Петров Р.. Поради това и доколкото не се твърди, нито се доказва правно основание, на което ответницата е издала процесния запис на заповед като гаранция за изпълнение задълженията по обезпечената с него каузална сделка, въззивният съд е споделил изцяло извода на първата инстанция за недължимост на исковата сума.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Преди всичко следва да се отбележи, че формулираните от касатора въпроси са поставени абстрактно и теоретично, без да са отнесени към конкретния казус, поради което същите не биха могли да изпълнят общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК – да са обуславящи за изхода на конкретното дело, по смисъла на разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Ирелевантността на първия въпрос произтича и от обстоятелството, че същият е поставен с оглед заявеното за първи път в касационната жалба и в изложението към нея ново твърдение на ищеца, което не е било предмет на обсъждане в предходните инстанции, а именно – че процесният запис на заповед обезпечава сключен между страните по него договор за заем. По отношение на последния въпрос, отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК се дължи и на факта, че въззивният акт не съдържа произнасяне по този въпрос. Видно от мотивите на обжалваното решение, решаващият състав не е приел, че „наличието или липсата на каузално правоотношение, във връзка с което е сключен записът на заповед, представлява абсолютно условие за действителност на записа на заповед”, каквото твърдение е част от третия въпрос. Точно обратното, изрично е посочено, че менителничният ефект може да съществува самостоятелно, без каквато и да било връзка с каузална сделка между страните, но при въведено от тях възражение за такава, същото следва да бъде обсъдено заедно с всички останали възражения като тези за редовността на ценната книга досежно формалните изисквания на закона. В този смисъл именно е и задължителната за съдилищата практика на ВКС (т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС), даваща отговор на поставените от касатора въпроси, формирана след постановяване на обжалваното въззивно решение. Наличието на посочената практика и съответствието на въззивния акт с нея изключва обсъждането на цитираните от касатора предхождащи я актове на ВКС по чл. 290 ГПК, а съответно и възможността за допускане на касационното обжалване както на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а така и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Независимо от този изход на делото, искането на ответницата за присъждане на разноски не следва да бъде уважено, предвид липсата на данни в приложения договор за правна помощ за начина на плащане на уговореното адвокатско възнаграждение, в какъвто смисъл са задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 637 от 01.04.2014 г. по т. д. № 3301/2013г. на Софийски апелативен съд, поправено с решение № 1714 от 05.08.2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: