3
Ч. гр. д. № 5617/2015 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 558
София, 15.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 5617/2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от Е. С. С. от [населено място] срещу определение от 25.09.2015 г. по ч. гр. д. № 137/2015 г. на окръжен съд Монтана, с което е потвърдено определение от 10.07.2015 г. по гр. д. № 45/2015 г. на районен съд Берковица, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на гр. д. № 310/2015 г. по описа на същия съд. Касационният довод е за незаконосъобразност на извода, че е налице основание за спиране на делото поради наличие на висящо гражданско дело, от значение за искът за делба.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК е направено искане за допускане касационна проверка на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК тъй като въпросът за обусловеността на предявения иск за делба от изхода на по-късно заведения иск за собственост на имот, предмет на делба между същите страни, е разрешен в противоречие със задължителната практика по него на ВКС.
Ответницата по жалбата я намира за неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима.
За да се произнесе Върховният касационен съд взе предвид следното:
Гр. д. № 45/2015 г. на районен съд Берковица е образувано по предявен от Ж. С. срещу касаторката, нейна сестра, и Н. И. П., нейна майка, иск за делба на земеделски имот № 075005, в землището на [населено място], [община], с площ от 15 дка. В отговора на исковата молба ответниците са поискали в делбата да бъде включен и недвижим имот апартамент, представляващ първия етаж от триетажна жилищна сграда в [населено място], с административен адрес [улица].
След получаване на отговора по исковата молба ищцата е подала писмено становище, в което е направила искане за спиране производството по делото до решаване на гр. д. № 310/2015 г. по описа на същия районен съд, което е образувано по предявен от нея срещу касаторката Е. С. и Н. П. установителен иск за собственост на жилището, включването в делбата по тяхно искане на основание чл. 341, ал. 2 ГПК.
С определение от 10.07.2015 г. съдът е постановил спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК до приключване на гр. д. № 310/2015 г. на Берковски РС.
Въззивният съд е потвърдил това определение, като е приел, че след като е налице висящ гражданскоправен спор, решаването на който е от значение за изхода на предявения иск за делба, въпреки че той е предявен след като вече същия имот е бил включен в предмета на производството за делба между страните на основание чл. 341, ал. 2 ГПК, това е основание за спиране на делото до решаване на въпроса за това дали апартаментът е съсобствен или индивидуална собственост на ищцата Ж. С..
Не е налице поддържаното основание за допускане касационна проверка на обжалваното определение. То не противоречи на възприетото в решение № 167, от 24.06.2013 г. по гр. д. № 1889/2013 г., тъй като с него е разрешен въпроса за това следва ли съдът да установи действителните права на страните в делбата, когато някой от съделителите се позовава на това, че е носител на изключителни права върху имота, което е удостовереното в констативен нот. акт.
Неотносимо към поставения процесуален въпрос е и решение № 1255 от 5.12.2008 г. по гр. д. № 5004/2007 г., в което е прието, че установяването на правото на собственост върху вещта е част от фактическия състав на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС. Некоректно е позоваването и на определение № 572 от 20.09.2013 г. по ч. гр. д. № 5736/2013 г. на ВКС. С него не е допусната касационна проверка на определение на въззивния съд, с което е потвърдено определение за прекратяване производството по предявен установителен иск за собственост на имот, тъй като този имот е предмет на предявен по-рано иска за делба. Не е налице сходство на фактите.
Разрешеният от съда процесуален въпрос е за това, след като по време висящността на производство по иск за делба е предявен иск за установяване, че единият от съделителите е изключителен собственик на имота, предмет на иска за делба, това основание ли е за спиране производството по делбеното дело до решаване на вещния спор.
При така установените факти съдът е направил обоснован извод, че е налице основание по чл. 229, ал. ал. 1, т. 4 ГПК за спиране производството по делото до решаване на спора за принадлежността на правото на собственост върху един от имотите, делба на който е поискано по гр. д. № 310/2015 г. на Берковски районен съд.
Въпросът за това дали предявеният по-късно иск по чл. 124, ал.1 ГПК иск е допустим, след като въпросът за принадлежността на правото на собственост е предмет на вече предявения иск за делба на същия имот, е предмет на разрешаване по гр. д. № 310/2015 г. По този въпрос съдът може да се произнесе при извършване на служебна проверка за допустимостта на иска и като вземе предвид служебно известния му факт – висящото дело по иск за делба на същия имот между същите страни, или по искане на някоя от страните. Този въпрос не е предмет на разрешаване в производството по иска за делба.
При проверка на обжалваното определение не се установи да е налице релевираното основание за допускане на касационна проверка, поради което такава не следва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационна проверка на определение от 25.09.2015 г. по ч. гр. д. № 137/2015 г. на окръжен съд Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: