О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
[населено място], 16.12.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 2347/2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определение №2907 от 12.08.2016г., постановено по гр.дело №19/2016г. на Софийски апелативен съд, пети граждански състав, с което е отхвърлена молбата по чл.248 ГПК на Н. Р. А. , през пълномощника адв. Д. за изменение на решението постановено по делото в частта за разноските. Жалбоподателят иска отмяната му и присъждане на разноски за въззиваната инстанция в размер на 4130 лв. за осъществената безплатна адвокатска защита на ищцата във въззивното производство. Съображенията са, че неуважаването на въззивната жалба на [фирма] има за последица присъждане на адв. възнаграждение за ищцата в претендирания размер.
Ответникът [фирма] не представя отговор на частната жалба в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
С решение №6482/23.09.2015г., постановено по гр.дело №12802/2013г. СГС е уважил искът на Н. Р. А. по чл. 226, ал.1 ГПК за сумата от 120 000 лв. и го е отхвърлил за разликата до 200 000лв. На пълномощника на ищцата е присъдено адв. възнаграждение от 2670 лв.
Въззивното производство е образувано по две въззивни жалби. Жалбоподателката Н. Р. А. е обжалвала първоинстанционното решение за сумата от 30 000 лв./ разликата между от 120 000лв. до 150 000лв./. Въззивникът [фирма] е обжалвал решението на СГС в уважителната му част.
С решение № 1097/27.05.2016г. САС е потвърдил решението на СГС и не е присъдил разноски на страните по делото за въззивната инстанция с оглед на изхода от обжалването. С обжалваното определение, въззивният съд е отхвърлил молбата по чл.248, ал.1 ГПК като неоснователна. Потвърдил е изводите си, че разноски не следва да се присъждат на страните по спора, доколкото въззивните им жалби са неоснователни.
При осъществена безплатна адвокатска защита на основание чл.38, ал.2 във връзка с ал.1 от Закона за адвокатурата, възнаграждението на адвоката се заплаща в зависимост от изхода на делото. Разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК намират приложение и във въззивното производство. Когато и двете страни по спора са обжалвали първоинстанционното решение и същото е потвърдено изцяло от въззивната инстанция, направените от тях разноски за собствените им въззивни жалби не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка. Ако някоя от страните е направила разноски, относими към защитата срещу подадената от другата страна въззивна жалба, то тези разноски следва да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ГПК. В случая за процесуално представителство на ищцата във въззивното производство адвокатско възнаграждение не се дължи, след като въззивната жалба не е уважена / чл.78, ал.1 ГПК/. Към делото има приложен отговор на ищцата по въззивната жалба на насрещната страна. За защитата по въззивната жалба на ЗД [фирма] по спора, осъществена от пълномощника на Н. А., следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер 4130лв. на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2907 от 12.08.2016 г., постановено по гр.д.№ 19/2016 г. на Софийски апелативен съд, І гр.с., с което е отхвърлена молбата на Н. Р. А. , чрез адв. Н. Д. за изменение на постановеното по гр.д. № 19/2016г. решение в частта за разноските, вместо което постановява:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248, ал.1 ГПК решение № 1097/ 27.05.2016г., постановеното по гр.д.№ 19/2016 г. на Софийски апелативен съд, Ігр.с.в частта за разноските както следва:
ОСЪЖДА ЗД [фирма] , ЕИК[ЕИК] да заплати на адв. Н. Н. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място], адвокатско възнаграждение в размер на 4130 лв., за осъществено процесуално представителство по чл. 38, ал.2 ЗА на Н. Р. А. от [населено място] по гр.д. №19/2016г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: