О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
София, 18.10.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №2247/2018г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на М. А. Г. срещу определение №12811/ 06.06.2018г., постановено по ч.гр.д.№15715/2016г. по описа на СГС, ІІ-г състав,, с което е потвърдено определение от 05.05.2016г. по гр.д.№53878/2014г. на СРС, 32 с-в.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на процесуалните правила по ГПК. Излагат се съображения за липсата на предпоставките по чл.126, ал.1 ГПК за прекратяване на първоинстанционното производство като се акцентира върху обстоятелството, че предметът на спора по гр.д.№53877/2014г. на СРС, е различен от този по гр.д.№53878/2014г. на СРС, 32 с-в. Същевременно се оспорва правилността на определението на районния съд, с което производството по делото е било разделено. Претендира се отмяна на въззивното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба на М. Г. против „Кремиковци” АД(н.), въз основа на която е образувано гр.д.№53878/2014г. на СРС, 32 с-в. С касационната жалба е направено искане за преюдициално запитване до Съда на Европейските общности за определяне на съд в чужбина, който да разгледа спора по същество.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, без да бъде формулиран конкретен правен въпрос, се поддържа наличието на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл.280, ал.1 т.2 ГПК –„поради противоречие на актове на Съда на Европейския съюз” и по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК – поради очевидна неправилност на определението.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от К.” АД(н.), в който се поддържа, че липсват твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване като същевременно се сочат доводи за неоснователност на частната касационна жалба по съществото на процесуалния спор. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на основание чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Не са налице предпоставките по чл.628 ГПК за отправяне преюдициално запитване до Съда на Европейските общности, тъй като искането на касатора не свързано с необходимост от тълкуване на разпоредба на правото на Европейския съюз или от тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз.
С обжалваното определение въззивният състав от СГС е потвърдил определение от 05.05.2016г., постановено по гр.д.№53878/2014г. на СРС, 32 с-в., с което на основание чл.126, ал.1 ГПК е прекратено производството по делото. Въззивният съд е посочил, че предмет на спора по гр.д.№53878/2014г. на СРС, 32 с-в., (след разделянето на производството с определение от 11.03.2016г.), е иск по чл.270, ал.2 ГПК за обявяване нищожността на определение от 22.05.2009г. по т.д.№95/2007г. по описа на СГС. Акцентирал е върху обстоятелството, че от представената по делото писмена справка е видно, че между същите страни има висящо гр.д.№53877/2014г. по описа на СРС, 120 състав, със същия предмет на спора – установителен иск с правно основание чл.270, ал.2 във вр. с чл.124, ал.1 ГПК за обявяване нищожността на определението от 22..05.2009г. по т.д. №95/2007г. на СГС, VІ-2 състав. С оглед констатираното пълно тъждество между предмета, страните и вида на търсената с двете дела съдебна защита въззивният съд е потвърдил извода на първата инстанция, че образуваното по-рано гр.д.№53877/2014г. по описа на СРС, 120 състав, съставлява абсолютна процесуална пречка за разглеждане на спора по гр.д.№53878/2014г. на СРС, 32 с-в., което обуславя прекратяване на производството по образуваното по-късно дело на основание чл.126, ал.1 ГПК.
В обжалваното определение е прието за неоснователно оплакването на жалбоподателката, че предметът на делата е различен, тъй като били предявени за вписване на различни суми в списъка на приетите вземания по т.д.№95/ 2007г. на СГС, дължими на различно основание. Въззивният състав е посочил, че по двете дела са предявени искове, с които се цели идентичен резултат – обявяване нищожността на определението от 22..05.2009г. по т.д. №95/2007г. на СГС, VІ-2 състав. Отделно съдът е отразил, че производството по гр.д. №53878/2014г. на СРС, 32 с-в., в частта му относно искането за вписване на ищцата в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на „Кремиковци” АД (н.), е прекратено с влязло в сила определение.
Настоящият касационен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Според задължителните указания в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване (извън хипотезите, предвидени в новата разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК – ДВ. бр.86/27.10.2017г.) се предопределя от поставянето от касатора на правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело като по отношение на този въпрос следва да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК не е формулиран правен въпрос с оглед твърдението, че е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение. Отделно следва да се има предвид, че касаторът не сочи на кои актове на Съда на Европейския съюз противоречат изводите на въззивния състав.
Не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивното определение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона – „contra legem”, нито извън закона – „extra legem”, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Въззивният състав е изложил съображения, обосноваващи извода за наличие на пълно тъждество между двете дела, които изводи не могат да бъдат приети за необосновани „prima facie”. Определението от 27.01.2015г., с което е прекратено производството в частта по предявения иск за „вписване на ищцата в списъка за приетите вземания по т.д.№95/2007г. на СГС като кредитор”, е влязло в сила, поради което извън предмета на настоящия процесуален спор, е обсъждането на неговата законосъобразност в контекста на твърдението на касатора за неправилност на определението по чл.126, ал.1 ГПК.
На основание чл.78, ал.8 вр. с чл.81 ГПК и чл.25а, ал.2 от Закона за заплащането на правната помощ жалбоподателката (от чието име се води делото по смисъла на чл.26, ал.1 ГПК) следва да бъде осъдена да заплати на „Кремиковци” АД (н.) сумата 50лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №12811 от 06.06.2018г., постановено по ч.гр.д.№15715/2016г. по описа на СГС, ІІ-г състав.
Оставя без уважение искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности.
ОСЪЖДА М. А. Г. – ЕГН 5807302192 от [населено място],[жк], бл.244, вх.Е, ет.4 ап.80 да заплати на „Кремиковци” АД (н.)- ЕИК[ЕИК] от [населено място], кв.Б., п.к.-1870, сумата 50лв. (петдесет лева)- разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :