О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
[населено място], 19.05.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №861 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба на Р. В. П. от [населено място], приподписана от адв.Г., срещу решение от 15.09.2014г., постановено по в.гр.д. №14660/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 19.06.2013г. по гр.д.№48384/2010г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения от Р. В. П. срещу [фирма] иск с правно основание чл.424 ГПК.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, при цена на иска над 5000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Р. В. П. срещу [фирма] иск с правно основание чл.424 ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата от 6412,01лв. –главница и 2696,58лв.-лихва за периода 01.05.2001г.-01.10.2009г., представляващи част от сумите, предмет на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр.д.№11916/2010г. на СРС. Въззивният съд е приел, че позоваването на нова съдебна практика в исковата молба, не представлява новооткрито обстоятелство, тъй като законът свързва основанието на иска по чл.424, ал.1 ГПК с факти от обективната действителност, които имат пряко отношение към съществуването, изискуемостта или изпълняемостта на конкретното вземане, на каквито ищецът не се позовава в исковата молба, а тълкуването и прилагането на закона и общностното право, на които ищецът се позовава, не представляват такива факти.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.09.2014г., постановено по в.гр.д. №14660/2013г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: