Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
c512_12_opr_chj_274(2)&286p3@280(2)gpc.0
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
София, 02.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 512 /2012 г.:
Производство по чл.274,ал.2,предл.2 вр. чл.280,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Н. И. срещу определение № 266 от 06.07.2012 г., постановено по гр. д. № 544 /2012 г. на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение, с което е върната касационната жалба на К. Н. И. срещу въззивно решение и производството по делото е прекратено.
Съставът на ВКС е приел, че касационната жалба е недопустима, т.к. е подадена срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено първоинстанционно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу [фирма] иск за признаване, че дружеството не е собственик на реална част с площ 335 кв.м. от поземлен имот по кадастралния план на [населено място],[жк], т.к. цената на иска за реалната част, определена по реда на чл.69,ал.1,т.2 ГПК по данъчна оценка за реалната част е в размер на 4 724.84 лева – т.е. под предвидения в чл.280,ал.2 ГПК минимален размер от 5 000 лева, което обуславя необжалваемостта на въззивното решение и приложението на чл.286,ал.1,т.3 ГПК.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, т.к. производството е било висящо при приемане на редакцията от 21.12.2010 г. на разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК и т.к. цената на иска е в размер на 6 953.15 лева,, както е посочено в молба до В. на л.53 от делото.
Насрещната страна [фирма] оспорва основателността на частната жалба – допустимостта на касационното обжалване с доводи.
Настоящият състав намира, че жалбата е допустима: подадена е от легитимирано лице, в срок, срещу преграждащо определение и е редовна.
По същество настоящият състав намира следното :
Първият довод на жалбоподателя е неоснователен: За касационното обжалване е приложима разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията и, приета с ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., съгл. пар.26 от ПЗР на ГПК, защото висящността на производството се определя за всяка отделна инстанция, което означава, че висящността на делото в касационната инстанция не може да предшества подаването на касационна жалба. В случая въззивното решение е постановено на 15.03.2012 г., а касационната жалба е подадена по-късно – на 24.04.2012 г – и двете дати са след изменението в редакцията на чл.280,ал.2 ГПК, поради което не може да се приеме, че делото е било висящо преди изменението на ал.2 на чл.280 ГПК през 2010 г..
При този извод, и при извода, че искът по чл.108 ЗС е оценяем (съгласно чл.69,ал.1,т.2 ГПК) и че когато е за реална част от недвижим имот, цената му се определя в съответствие с площта на реалната част въз основа на данъчната оценка, настоящият състав намира, че следва да извърши изчисленията за реална част с площ 493 кв.м., както е посочено в исковата молба (стр.3, абзац 1-ви) и молба от 14.11.2008 г. (стр.53), и при данъчната оценка на целия поземлен имот (л.56) в размер на 11 283 лева, като цена на иска се получава сумата 6 953.15 лева, което е повече от 5 000 лева. При този извод следва да се приеме, че касационната жалба е допустима и следва да бъдат разгледани предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 266 от 06.07.2012 г., постановено по гр. д. № 544 /2012 г. на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение и връща делото на състава за разглеждане на предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.