ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 558
София, 20.06.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2032 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Цв.М. като процесуален представител на П. г. по х. и х. т. [населено място] срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд от 18.І.2016г. по в.гр.д. № 948/2015г.
Ответницата по касационната жалба М. Ц. К. – Д. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Ц. е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 18.І.2016г. П..ОС е отменил решението на Пазарджишкия РС от 10.ХІ.2015г. по гр.д № 2034/2015г. и вместо него е постановил друго, с което е уважил предявените от М. К. срещу П. г. по х. и х. т. [населено място] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата от длъжността „старши учител, теоретично обучение – специални предмети” поради непритежаване на необходимото образование и образователно-квалификационна степен по длъжностна характеристика от 21.V.2015г. е незаконно. С тази длъжностна характеристика не са променени длъжностните задължения и изискванията за образование и квалификация за заемане на длъжността по длъжностната характеристика от 2012г., която ищцата отказала да получи – висше образование, магистър или бакалавър, от професионалното направление, съответстващо на професиите от Списъка на професиите за професионално образование и обучение в училището” „Химични продукти и технологии” код 524 и „Хранителни технологии” код 541, с нея работодателят е отстранил само фактически грешки в наименованието на длъжността на ищцата и на още четири други. Ищцата е магистър със специалност „електроснабдяване и обслужване на промишлени предприятия” с педагогическа правоспособност. Не е установено по делото въведената промяна да е оправдана – в нарушение на чл.8 ал.1 КТ работодателят не установява, че по този начин изпълнява правото си да определи изискванията за извършване на определена работа, което е в противоречие с неговото социално предназначение. Установено е със съдебно-счетоводна експертиза, допусната от въззивния съд с определение от 14.ХІІ.2015г., приемайки, че е налице хипотезата по чл.266 ал.3 ГПК, че за учебната 2011/2012г. в гимназията за специалността „електрообзавеждане на производството” са предвидени по 1 паралелка за 9-ти, 10-ти, 11-ти и 12-ти клас, а за учебната 2014/2015г. е предвидена 1 паралелка за 12-ти клас, т.е. ученици по тази специалност не се приемат, което поставя под въпрос добросъвестното упражняване на правото на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ – съотнесено към времето от предходното изменение на длъжностната характеристика до уволнението ищцата е изпълнявала същите длъжностни задължения, което предполага целенасоченост за извършване на уволнение или злоупотреба с право, при която се преодолява и закрилата по чл.333 ал.3 КТ, налице е превратно упражняване на права, поради което уволнението в противоречие с чл.8 КТ е незаконно.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, представено след дадено му указание, касаторът иска произнасяне от ВКС по въпроса при неизпълнение на императивно въздигнати процесуални задължения на страната следва ли същата да извлича изгодни за себе си факти и обстоятелства от собственото си противопроцесуално поведение, както и когато е неглижирано противопроцесуалното поведение на ищеца, следва ли то да бъде санирано от съда без да са налице процесуални предпоставки за това – да се навеждат нови факти и обстоятелства и да се допускат доказателствени искания в хода на съдебното производство, без да са наведени причини за тяхното несвоевременно посочване и представяне. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че се налага тълкуване на закона за отстраняване непълнота или неяснота по посочените процесуални норми, което би довело до усъвършенстване на правоприлагането и процесуалното поведение на страните по един спор.
ВКС на РБ намира, че така поставеният въпрос не обосновава допускането на касационно обжалване. Въпросът не отговаря на изискването на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като по него въззивният съд не се е произнесъл. Изходът на спора по обжалваното решение не е обусловен от изводи за изпълнение/неизпълнение от ищцата на процесуални задължения, нито за противопроцесуално нейно поведение, или за несвоевременно навеждане от нея на нови факти и обстоятелства и на доказателствени искания /такива възражения касаторът не е релевирал в отговора си на въззивната жалба, при което съдът не е и следвало да се произнася – чл.269 ГПК/. Напротив, въззивният съд е приел, че първоинстанционния незаконосъобразно е окачествил като неоснователно направеното още с исковата молба искане за назначаване на експертиза, с оглед на което и по силата на чл.266 ал.3 ГПК е допуснал това заявено с въззивната жалба доказателствено средство. Произнасяне по въпрос, обусловил изводът по приложението в случая на чл.266 ал.3 ГПК, касаторът не е релевирал като основание за допускане на касационно обжалване, а предвид диспозитивното начало в гражданския процес той не може да бъде съобразен служебно от касационния съд.
Изложените съображения налагат извод за липса на предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки, поради което касационно обжалване не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени 300лв. разноски за настоящата инстанция по представените договор за правна защита и съдействие от 27.ІV.2016г. и списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, ІІ въззивен състав, № 10 от 18.І.2016г. по гр.д № 948/2015г.
ОСЪЖДА П. Г. ПО Х. И Х. Т.[населено място] да заплати на М. Ц. К. – Д. от [населено място] 300лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: