2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 558
С., 21.11. 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 428/2011 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК частна касационна жалба от Д. /Д./ М. Я. и З. А. Я. чрез адв. А. П. А., срещу определение от 28.03.2011 г. по ч. гр. д. № 10538/2010 г. на Софийския градски съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК
Ответникът Т. С. Л. счита жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С обжалваното определение без уважение е оставена частната жалба на Д. и З. Я. срещу разпореждането от 06.07.2010 г. по гр. д. № 21574/2003 г. на Софийския районен съд, с което е върната въззивната им жалба вх. № 1023571 от 01.07.2010 г. срещу първоинстанционното решение № І-40-55 от 10.05.2010 г.
За да потвърди първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд приел, че съобщението е редовно връчено на страната на 16.06.2010 г., от когато е започнал да тече законоустановеният 14-дневен срок за подаване на въззивна жалба. Такава е подадена на 01.07.2010 г., след изтичането на срока на 30.06.2010 г. – сряда /работен ден/, поради което и законосъобразно е върната като просрочена. При формирането на този извод въззивният съд приел за неоснователни релевираните в частната жалба доводи за ненадлежно връчване на съобщенията за първоинстанционното решение, тъй като не са доказани твърденията на жалбоподателите на датата 16.06.2010 г. да са отсъствали от адреса, на който са получени съобщенията до тях.
Обжалваното определение попада в приложното поле на касационното обжалване, тъй като с него е потвърдено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото – чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Поставеният от жалбоподателите процесуалноправен въпрос е за законосъобразното призоваване /връчване на съдебни книжа/ по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК на страна по делото, който те считат, че е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В случая жалбоподателите не се позовават на задължителна съдебна практика по смисъла на разясненята, дадени в т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поради което основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК също не е налице, тъй като становището на съда за редовно връчване на съобщенията не противоречи на представените от касаторите съдебни актове: определение от 20.11.2008 г. по в. гр. ч. д. № 1032/2008 г. на Великотърновския окръжен съд; определение № 80 от 23.03.2009 г. по в. ч. гр. д. № 149/2009 г. на Великотърновския апелативен съд; определение № 48 от 10.01.2011 г. по ч. в. гр. д. № 14/2011 г. на Пловдивския апелативен съд и решение № 651 от 09.07.2005 г. по гр. д. № 2186/2008 г. на ВКС, І-во г. о., които са приложението на чл. 46 ГПК. При поставяне на правния въпрос, който според тях е определящ за спазването на срока за подаване на въззивната жалба, касаторите предпоставят условието, че съобщенията са приети и подписани от неизвестно лице, което не е сред кръга на лицата, изрично посочени в закона като оправомощени да приемат съобщения от името на страната, и което не е предало съобщенията на адресата. По делото, обаче, е установено друго, а именно, че съобщенията са връчени на Д. Я. лично и на него в качеството му на съпруг на З. Я. – хипотези на редовно връчване, изрично предвидени в чл. 43, ал. 1, предл. 1 ГПК и чл. 43, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 46 ГПК. Този извод се налага от данните в съобщенията за връчване на решението, които, подписани от връчителя на съдебните книжа, имат качеството на официални свидетелствуващи документи и доказват с обвързваща съда доказателствена сила удостоверените с тях обстоятелства. Д. в обратен смисъл, че съобщенията са подписани от неизвестно лице, не е доказан. Ето защо не е налице противоречие на обжалваното определение с посочената от касаторите съдебна практика. Освен това, след като делото не е доказано да е налице нередовно връчване на страната – лично или чрез друго лице, в който случай само връчването следва да се извърши чрез залепване на уведомление – чл. 47, ал. 1 ГПК, то и поставеният от жалбоподателите правен въпрос не е от значение за изхода на конкретния спор като обща предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не се констатират и предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на частната касационна жалба за разглеждане по същество. Нормите, които съдът е приел за приложими в случая във връзка с редовността на връчване на съобщенията, не са неясни, а по приложението им има утвърдена съдебна практика, която не е противоречива.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 28.03.2011 г. по ч. гр. д. № 10538/2010 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: