3
гр. д. № 4340/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 558
София, 23.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 4340/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
И. С. Б. и Т. И. В. са подали касационна жалба срещу решение № 718 от 14.04.2014 г. по гр. д. № 431/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е обезсилено решение от 10.12.2013 г. па гр. д.№ 11486/2012 г. на Пловдивски районен съд и делото е върнато за ново разглеждане на същия съд. Касационният довод е за незаконосъобразност.
Допускането на въззивното решение до касационна проверка се иска на основанието чл. 280, ал.1 т. 2 и 3 ГПК по разрешени от съда процесуален въпрос дали съпрузите са задължително необходими другари в процеса по предявен иск по чл. 109 ЗС за премахване на сграда, построена в резултат на незаконно строителство, извършено по време на брака им.
Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
Първоинстанционното решение, което е обезсилено с обжалваното въззивно решение, е постановено по предявен от И. Б. и Т. В., като собственици на УПИ ХVІ-391 в кв. 44, а по действащия план ПИ № 1736, срещу Д. А. В. негаторен иск за премахване на лятна кухня, построена незаконно през 1999 г. в имота на ответника, съставляващ ПИ № 1737, а по отменения план УПИ ХVІІ-390, в кв. 44 по плана на [населено място], по вътрешната регулационна линия с имота на ищците, с което е навлязъл с около 0.80 см. С това ответникът е създал пречка ищците да упражняват пълноценно и безпрепятствено правото им на собственост върху имота им.
С решението е прието за установено, че при изграждането на постройката през 1999 г. е извършено навлизане в имота на ищците, с което са завзети общо 3 кв. м., което създава пречки за ползването на собствения на ищците имот и е основание за уважаване на иска.
Пред въззивната инстанция ответникът е релевирал довод за недопустимост на решението поради неучастие на необходим задължителен другар – неговата съпруга, тъй като сградата е построена по време на брака му с нея и е придобита в режим на семейна имуществена общност.
От представеното удостоверение за сключен граждански брак е установено, че ответникът е в брак с Т. В. В. от 09.05.1967 г. При така установените факти съдът е намерил, че решението е недопустимо поради неучастието на съпругата на ответника, която има качеството на необходим задължителен другар в производството по предявения иск.
Не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. т. 2 и 3 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение по поставения процесуален въпрос.
Трайна и последователна е практиката на ВКС по въпроса за това, че съвместната собственост при съпружеската имуществена общност обуславя съвместната процесуална легитимация на съпрузите по вещни исковете. Негаторният иск е вид вещен иск, насочен към преустановяване или премахване на действия или създадено състояние, с което се пречи на нормалното и спокойно ползване на собствен имот. Уважаването на този иск, което в случая цели премахване на незаконно построената сграда, придобита в режим на СИО, ще рефлектира върху правната сфера на съпругата съсобственик. Това обуславя качеството й на необходим задължителен другар по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК и участието й в процеса като главна страна.
За участието на задължителните необходими другари в процеса съдът е служебно задължен да следи. Пропускът да се конституира задължителен другар опорочава съдебния акт и това е основание за обезсилването му.
Разрешението на процесуалния въпрос е дадено в съответствие с възприетото в т. 6 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторът ще бъде осъден да заплати на ответника по касация Д. Т. В., от [населено място], [улица] направените от него разноски за касационното производство за правна защита и съдействие, установени с договор за правна помощ сключен на25.06.2014 г. с адв. Ч. Х. от Пловдивска АК, възлизащи на сумата 550 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 718 от 14.04.2014 г. по гр. д. № 431/2014 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА И. С. Б. с ЕГН [ЕГН] и Т. И. В. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплатят на Д. А. В. сумата 550 (петстотин и петдесет) лв., разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: