О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
гр.София, 24.04.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1777 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. г. по е. и т. „З. С.” – [населено място], представлявана от адв. Д. А., срещу въззивно решение №554/ 30.12.2014г. постановено по възз.гр.д.№897/2014г. на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено Решение №177/09.10.2014г. по гр.д. № 222/ 2014г. на РС – гр. Харманли. С първоинстанционното решение са уважени предявените от К. Ж. Ж. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ.
В касационната жалба се поддържа, че решението на ОС – Хасково е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат основания за селектиране на жалбата по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, но конкретни правни въпроси не са формулирани. Искането на касатора за допускане на касационното обжалване е мотивирано с изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Твърди се, че изводът за незаконност на издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с работника е неправилен, защото ищецът не се ползва със специалната синдикална закрила по чл.333 ал.3 КТ; че липсват мотиви на въззивното решение по наведените от страната доводи и възражения; не са обсъдени и анализирани представените доказателства в поотделно и в съвкупност; че не е определен правилно предмета на спора; както и че въззивната инстанция не може да препрати към мотивите на първата, без да изложи свои собствени. Изтъква се противоречие на атакуваното решение със задължителната съдебна практика, като са цитирани множество решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, но без конкретно да е формулиран правен въпрос с характеристиките по чл.280 ал.1 ГПК.
Ответникът по жалбата К. Ж., представляван от адв. В. Т., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационния контрол.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице условия за допускане на касационния контрол.
За да счете, че прекратяването на трудовия договор с ищеца е незаконосъобразно на посоченото в оспорената заповед основание – чл.328 ал.1 т.2 КТ, съдът е приел, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с оспорената заповед, е налице действително съкращаване на щата за длъжността, заемана от Ж.. Същевременно незаконосъобразността на уволнението е изведено от установеното несъобразяване на работодателя със специалната трудовоправна закрила, с която се ползва работникът, в качеството му на член на изборен ръководен териториален синдикален орган – „организационен секретар” на Изпълнителния комитет на Общинския координационен съвет на С.. По делото е безспорно установено, че преди да издаде заповедта за прекратяване на трудовия договор с ищеца работодателят е изискал предварителното писмено съгласие на синдикалната организация, но е получил отказ. Нарушаването на тази процедура е обусловило решаващите изводи на съда да приеме, че при прекратяването на трудовото правоотношение с работника, работодателят е действал незаконосъобразно. Предвид това е направен извод за основателност на предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ.
Съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК допускането на касационното обжалване е възможно, ако при постановяване на обжалваното въззивно решение, съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението, по който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280 ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. Съгласно приетото с ТР №1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, който да се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Изложението съдържа доводи и обосновка, отразяващи несъгласието на касатора с анализа и оценката на доказателствата, направена от съда, развити са съображения за неправилно приложение на материалния закон и за допуснати процесуални нарушения, но всички те в съвкупност са относими към касационните основания по чл. 281 т. 3 ГПК. Последните подлежат на преценка в производството по чл. 290 ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.
За пълнота, следва да се отбележи, че погрешното цифрово изписване в мотивите на решението на относимата за спора правна норма, не съставлява „неправилно приложение на закона”. Вярно е, че въззивният съд е посочил, че при издаване на оспорената заповед работодателят е нарушил нормата на „чл.333 ал.1 т.6 КТ”, но от коментара и изводите му е видно, че законосъобразността на уволнението е преценявана с оглед императивното правило на чл.333 ал.3 КТ, което е и приложимото в случая. Във връзка с тълкуването и прилагането на чл.333 ал.3 КТ, в константната съдебна практика, последователно е приемано, че нормата на чл.333 ал.3 КТ урежда специална закрила при прекратяване на трудовото правоотношение за две групи синдикални дейци : 1/ тези, които са членове на ръководството на синдикалната организация в предприятието; 2/ тези, които са членове на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган. Ръководният изборен синдикален орган стои по-високо в структурата на съответния синдикат – над първичните организационно-структурни звена. Такъв орган ръководи или координира действията на първичните организационно-структурни звена при различни работодатели. Във всички случаи обаче, когато работник или служител е член на ръководен изборен орган на синдикат, изграден на териториален, отраслов или национален принцип, е необходимо да се установи по надлежен начин избора му в съответния ръководен орган. По делото, съдът е приел за доказано, че ищецът се ползва със специалната трудовоправна закрила, както и обстоятелството, че работодателят не е преодолял тази закрила – касаторът не е получил съгласие на синдикалния орган за прекратяване на трудовото правоотношение с К. Ж.. Решаващите изводи на въззивната инстанция, по предпоставките за приложението на чл.333 ал.3 КТ при спор за законността на извършено уволнение, не са в отклонение със съществуващата задължителна съдебна практика.
Предвид всичко изложено, не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
При този изход на делото, искането на ответната страна за присъждане на разноските за настоящото производство е основателно и доказано за сумата 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №554 от 30.12.2014г., постановено по възз.гр.д.№897/2014г. на Окръжен съд – Хасково.
ОСЪЖДА П. г. по е. и т. „З. С.” – [населено място], на основание чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на К. Ж. Ж. от [населено място], [улица], направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 500 /петстотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.