О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
София, 26.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 502 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро във вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 6821/29.VІІ.2009 г. на „О” АД-София, подадена чрез процесуалния му представител адв. С. С. от АК-Пловдив, против определение № 449 на тричленен състав на ВКС, ТК, Второ отделение от з.з. на 10.VІІ.2009 г., постановено по ч.търг. дело № 444/09 г., с което е била оставена без разглеждане частната жалба на този търговец срещу Определение № 269 на Пловдивския апелативен съд от 1.ІV.2009 г. по ч. гр. д. № 997/08 г. – за частично прекратяване на въззивното пр-во по отношение на А. за д. в. в хипотезата на чл. 119, ал. 1 ГПК /отм./ и частичното обезсилване на постановеното по реда на чл. 631 ТЗ отхвърлително решение на първостепенния съд по чл. 613 ТЗ.
Единственото оплакване на частния жалбоподател „О” АД-София за неправилност на обжалваното определение на тричленния състав на ВКС се свежда до твърдението му за игнориране съдопроизводственото правило на чл. 172, ал. 2 ГПК /отм./, като в тази връзка е инвокиран довод, че в производството по чл. 629 ТЗ първоначалният кредитор, който го е инициирал, така както и присъединилият се такъв по реда на чл. 629, ал. 3 ТЗ, имали качеството на необходими другари в този процес, поради което и на основание чл. 621а, ал. 3, т. 2 ТЗ частичното прекратяване на делото пред въззивния съд /поради оттегляне молбата на АДВ срещу длъжника/ не можело да се постанови без предварително изразено съгласие за това на кредитора-съищец. В това се обективирал правният интерес от подаване на оставената без разглеждане от тричленния състав на ВКС частна жалба на „О” АД-София. С оглед изложеното се претендира от страна на последното отменяване на обжалваното определение на тричленния състав на ВКС – „изцяло”.
След депозиране на настоящата частна жалба от страна на подателя й „О” АД-София през месеците септември и октомври т.г. последователно са постъпили две особени искания /с допълнения и уточнения към тях/: досежно спиране на настоящето частно пр-во било в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 7 – във вр чл. 631, ал. 1 ГПК, било в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 – във вр. чл. 302 ГПК.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по частната жалба А. за д. в. писмено е възразила чрез началника на отдел „П” на дирекцията си за частни д. в. Любомира К. по основателността на оплакването за неправилност на атакувания съдебен акт, а също и на последващите особени искания за спиране на настоящето пр-во, претендирайки оставянето на частната жалба без уважение и присъждане на 400 лв. юрисконсултско възнаграждение
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба „Е”-гр. Панагюрище писмено е възразило чрез процесуалния си представител адв. П по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното определение на тричленния с-в на ВКС, както и по допустимостта на особените искания и доводите на частния жалбоподател „О” АД-София досежно спиране на настоящето пр-во било в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 7 – във вр. чл. 631, ал. 1 ГПК, било в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 – във вр. чл. 302 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частно производство пред тричленен състав на ВКС по ч. търг. дело № 444/09 г., частната жалба на „О” АД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е изцяло неоснователна.
Настоящето частно производство е по естеството си „процес относно процеса”, т.е. по своя предмет то е ограничено единствено до преценка относно правилността на постановеното от предходния 3-членен състав на ВКС, ТК, Второ отделение определение № 449/10.VІІ.2009 г. по ч.търг. дело № 444/2009 г. Следователно пред настоящия състав на ВКС не могат да се слушат доводи, които биха имали място на плоскостта на самото пр-во по несъстоятелност, като например възможното качество на иницииралият го първоначален кредитор АДВ едновременно и като административен орган /по чл. 269, ал. 2 АПК във вр. чл. 85, ал. 1, т. 2 ЗСДВ/, а още по-малко на плоскостта на житейското предположение, че бездействието на А. да търси по реда на универсалното пр-во за принудително изпълнение събирането на установено с неин акт конкретно частно държавно вземане, всъщност прикривало оказана на неплатежоспособен търговец вид „държавна помощ” – по смисъла на § 1 от ДР на закона за държавните помощи (Обн. ДВ, бр. 86 от 24. Х.2006 г.), за отпускането на която задължително следвало да бъде уведомена Европейската комисия, съгласно чл. 88, ал. 3 от Договора за създаване на Европейската общност. С оглед на всичко това особените искания на частния жалбоподател за спиране на настоящето производство в поне една от хипотезите на чл. 229, ал. 1, т. 4 или 7 ГПК, не подлежат въобще на разглеждане по същество, вкл. и при абстрахиране от обстоятелството, че е процесуално недопустимо те да се правят извън петитумната част на подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК жалба и то без каквито и да било ограничения във времето.
По съществото на оплакването в частната жалба за неправилност на обжалваното определение на 3-членния състав на ВКС:
Съгласно чл. 172, ал. 1 ГПК всеки от другарите в процеса действа самостоятелно и затова неговите процесуални действия и бездействия „нито ползват, нито вредят останалите”. Оттук, но плоскостта на втората алинея на този законов текст, се налага извод, че освен съгласието на ответника след първото по делото съдебно заседание, само при активното необходимо другарство в процеса се изисква съгласието на всички другари, ако един от тях оттегли своя иск, така че да може производството по делото валидно да може бъде прекратено в хипотезата на чл. 119, ал. 1 ГПК /отм./. Макар в мотивите на обжалваното определение да не са били изложени конкретни съображения относно вида на активното процесуално другарство, настъпило по реда на чл. 629, ал. 3 ТЗ пред първостепенния съд по чл. 613 ТЗ – по критерия степен на сходство м/у делата на двамата кредитори с молби по чл. 625 ТЗ, като правилен /законосъобразен/ крайният извод на предходния 3-чл. състав на ВКС – досежно недопустимостта на частната жалба на „О” АД-София срещу определението за частично прекратяване на въззивното пр-во и за частичното обезсилване на първоинстанционното отхвърлително решение по чл. 631 ТЗ на Пазарджишкия ОС, ще следва да бъде споделен.
Ноторно е, че кредитори по делимо, а дори и на солидарно задължение, не са необходими другари, защото заради различното им материалноправно положение – на титуляри на отделни /изискуеми, ликвидни и установени по размер/ свои частни в. , делата на АДВ и на „О” АД-София няма как да са идентични. Друг е въпросът, че дори и без да бе встъпвал по реда на чл. 629, ал. 3 ГПК в пр-вото срещу „Е” АД-гр. Панагюрище, то при евентуално постановено срещу последното решение по чл. 630 ТЗ, настоящият частен жалбоподател и без друго би бил обвързан от неговото действие erga omnes. Напротив, при решение по чл. 631 ТЗ обаче, каквото в случая е било действително постановеното от съда по чл. 613 ТЗ /и затова атакувано от двамата молители пред Пловдивския апелативен съд/, оттеглянето на молбата на кредитора АДВ за откриване на пр-во по несъстоятелност спрямо „Е” АД-гр. Панагюрище е било допустимо от гледище изричната разпоредба на чл. 621а, ал. 3, т. 2 ГПК. Разрешението на последната, препращащо към общия ред по ГПК за оттегляне молбата на един от другарите, неуспели да инициират пр-во по несъстоятелност, сочи по категоричен начин, че активно процесуално другарство, възникнало на плоскостта на чл. 629, ал. 3 ТЗ, може да е само обикновено, но не и необходимо.
С оглед всичко изложено атакуваното с частната жалба определение на тричленен състав на ВКС ще следва да се потвърди, като на ответната А. за д. в. бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв. /четиристотин лева/ – на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „О” АД- София за спиране на настоящето частно производство в хипотеза на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК: до приключването с влязло в сила решение на производството по а.х. дело № 6420/09 г. по описа на Административен съд София-град, І-во отделение, 17-и с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „О” АД-София за спиране на настоящето частно пр-во в хипотеза на чл. 229, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 631, ал. 1 ГПК .
ПОТВЪРЖДАВА определение № 449 на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение от з.з. на 10.VІІ.2009 г., постановено по ч. търг. дело № 444/09 г.
О С Ъ Ж Д А „О” АД-София, община „И”, ул. „К” № 1 да заплати на А. за д. в. разноски за настоящето производство в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2