1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
С., 26.08.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на пети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 2 654/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Г. С. Г. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г. Н. от АК [населено място], срещу определение № 161 от 11.03.2013 г. на Варненски апелативен съд, постановено по в. ч. т. д. № 762/2012 г. Със същото е потвърдено разпореждане № 1 730/16.10.2012 г. на ОС [населено място] по т .д. № 100/2011 г., с което се отхвърля молбата на частния жалбоподател за издаване на изпълнителен лист за законна лихва върху главницата по одобрена от съда спогодба от 27.10.2011 г. по същото дело.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. В подкрепа на твърденията си е представил решения на Върховен касационен съд.
Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] е изразил становище за недопустимост на постъпилата жалба. Изложени са доводи и за неоснователността на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Производството по т. д. № 100/2011 г. по описа на ОС [населено място] е образувано по искова молба от Г. С. Г. от [населено място] срещу [фирма] [населено място] за сумата от 188 500 лв. – платена по развален предварителен договор, по който не е сключен окончателен договор. Ищецът претендира връщане на посочената сума, поради отпадане на основанието за нейната дължимост, ведно със законната лихва върху същата от предявяване на иска до окончателното й изплащане. В заседанието на 27.10.2011 г. страните са постигнали съдебна спогодба, по силата на която ответникът да върне сумата от 188 500 лв. и да заплати съдебни разноски в размер на 8 770 лв., която да се изплати по следния начин: 1/5 в тримесечен срок, а останалата разлика – в 12 мес. срок. Освен това, е постигната уговорка, че ако не бъде изпълнено условието за обезпечаване на задължението чрез учредяване на ипотека от страна на ЕТ ищецът може да поиска незабавно плащане на цялата сума.
Ищецът /жалбоподател в настоящото производство/ е подал молба за издаване на изпълнителен лист за сумата от 37 000 лв. – първа вноска по спогодбата, ведно със законната лихва върху нея от датата на издаване на изпълнителния лист. С разпореждане от 02.02.2012 г. Д. е издал изпълнителен лист за главницата, но без законната лихва, тъй като такава не била вписана, че се дължи в споразумението. С последващо разпореждане от 12.10.2012 г. е издаден изпълнителен лист и за остатъка от 150 800 лв. (без законната текуща лихва) и разноските – 8 770 лв.
На 11.10.2012 г. ищецът е депозирал молба пред Д. за присъждане на законната текуща лихва върху дължимата главница от 37 000 лв. С разпореждане № 1 730/16.10.2012 г. молбата е оставена без уважение по съображения, че лихвата не е предвидена в съдебната спогодба. Този съдебен акт е обжалван пред ВАС, който с определение № 161 от 11.03.2013 г. по в. ч. т. д. № 762/2012 г. (предмет на настоящото производство) го потвърждава.
Разпореждането по чл. 407, ал. 1 ГПК, с което се издава или отказва издаването на изпълнителен лист, подлежи на двуинстанционно разглеждане. С произнасянето по същество на частната жалба от въззивния съд, разпореждането на районния съд за идване на изпълнителен лист е влязло в сила и с него е изчерпан инстанционния контрол по чл. 407 ГПК. В този смисъл е и даденото в т. 6 на ТР № 1 от 2001 г. на ОСГТК на ВКС разрешение по тълкуването на чл. 244 ГПК отм., на който е аналогичен чл. 407 ГПК (в сила от 1.03.2008 г.), а именно пред ВКС подлежи на обжалване по реда на частната жалба разпореждането за издаване на изпълнителен лист, когато за първи път е постановено от въззивен съд, какъвто не е настоящия случай. Определението на въззивния съд не е от категорията на преграждащите развитието на производството определения – чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, нито с него се дава разрешение по същество на друго производство – чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, които случаи законът допуска касационно обжалване на въззивни определения при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК
По изложените съображения същата следва да остане без разглеждане, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Г. С. Г. от [населено място] срещу определение № 161 от 11.03.2013 г. на Варненски апелативен съд, постановено по в. ч. т. д. № 762/2012 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС – Търговска колегия, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: