2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
София, 28.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 566 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. М. И., с адрес в [населено място], представляван от адв. К. В., против решение № 1428 от 31 юли 2018 г., постановено по в.гр.д. № 1518/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което се потвърждава решение № 2173 от 16 май 2018 г., постановено по гр.д. № 19548/2017 г. по описа на районния съд в [населено място], за отхвърляне като неоснователни на исковете на И. против Кораборемонтен завод „Одесос“ АД, със седалище и адрес на управление в [населено място], за признаване за незаконно на уволнението му, извършено със заповед № 279/09.11.2017 г., и отмяната на заповедта, за възстановяването му на работа на длъжността „шофьор“, и за заплащане на 4185,74 лева обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, за периода 13.11.2017 г.-03.05.2018 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Поддържа се, че работодателят не е изпълнил предписанията на ТЕЛК за трудоустрояване и не е представил списък на работните места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност, нито предложил друга работа, подходяща за здравословното състояние на касатора; не била предоставена информация за длъжностите, които са определени за лица с намалена трудоспособност, нито кои такива възможности са заети от здрави лица. Изтъква се, че разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ обуславя законността на уволнението от изпълнението от работодателя на задължението му да предложи на работника или служителя друга, подходяща за здравословното му състояние работа, след което компетентният здравен орган да удостовери дали работата е подходяща за здравословното състояние на работника. Твърди се още, че не е било изискано разрешение по чл. 333 КТ, въпреки че прекратяването по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ не е сред визираните в чл. 333, ал. 1 КТ хипотези, но разрешение е следвало да бъде изискано на база установените с експертното решение заболявания; не било изискано и становище на ТЕЛК съгласно изискването на чл. 3 от Наредба № 5/20.02.1987 г. Накрая се поддържа, че решението е и очевидно неправилно. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставя правен въпрос в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответникът Кораборемонтен завод „Одесос“ АД, със седалище и адрес на управление в [населено място],представлявано от изпълнителния директор Д. И. Т., чрез юрисконсулт Г. Т., в отговор на касационната жалба сочи доводи за нейната неоснователност.
Въззивният съд взема предвид установените по делото обстоятелства: от 01.07.2017 г. при работодателя са били утвърдени 59 броя работни места, подходящи за трудоустрояване на лица; с решение на ТЕЛК е установено, че ищецът не е в състояние да изпълнява заеманата от него длъжност „шофьор“ с препоръка да бъде трудоустроен, тъй като противопоказани условия на труд са изброени токсичности и тежък физически труд; на 24.10.2017 г. комисията по трудоустрояване е дала заключение, че не са налице свободни места за заемане от трудоустроени, поради което трудовият договор с ищеца трябва да бъде прекратен; на 13.10.2017 г. службата по трудова медицина към работодателя е дала писмено заключение, че ищецът не може да изпълнява длъжността, на която е назначен. Посочено е заключение на съдебна експертиза, уточнено от вещото лице в съдебно заседание и неоспорено от ищеца, според което към момента на изготвянето на експертизата от определените в предприятието на ответника 59 работни места за заемане от трудоустроени, са незаети длъжностите „бояджия-корабен“, „ел. монтьор свръзки“ и „ръководител компютърно обслужване“; първите две длъжности са противопоказани за здравето на ищеца, докато за третата той не притежава необходимия образователен ценз. От експертизата пред въззивния съд се изяснява, че към датата на уволнението при работодателя са били незети само посочените по-горе длъжности и че действително от посочените във въззивната жалба лица има напуснали по свое желание, но че това е станало след датата, на която ищецът е бил уволнен. Прието е, че здравословното състояние на ищеца обективно не позволява да изпълнява длъжността, която е заемал към момента на уволнението. Счетено е и че работодателят е установил, че при него няма друга работа, подходяща за здравословното състояние на работника или служителя, която той не е съгласен да приеме – от протокол от 24.10.2017 г. е видно, че на база извършените от комисия съпоставки и проверки, няма друга работа, подходяща за здравословното състояние на работника, без тя да е опасна за негово здраве. Експертизата е уточнила още, че заета е и длъжността „портиер-гардеробиер“ както към момента на уволнението, така и към момента на изготвяне на заключението. Допълнително е посочено, че за работодателя не е налице задължение да променя своята структура и организация, така че да се създаде подобна длъжност. Споделен е изводът на първата инстанция, че не е било необходимо да се изисква разрешение от инспекцията по труда, тъй като хипотезите за искане на разрешение са лимитативно изброени.
К. съд приема, че поставеният правен въпрос при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, длъжен ли е работодателят да му предложи длъжностите, определени за заемане от лица с намалена трудоспособност, а след като работникът или служителят избере някоя от тях, компетентният здравен орган (в случая ТЕЛК) следва да удостовери дали избраната работа е подходяща за здравословното му състояние, е обусловил изхода на спора. Касационното обжалване следва да се допусне, за да се провери допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 266 по гр.д. № 814/2009 г., III г.о., и решение № 278 по гр.д. № 1002/2009 г., III г.о.
За касационното обжалване касаторът не дължи държавна такса на основание чл. 359 КТ.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение № 1428 от 31 юли 2018 г., постановено по в.гр.д. № 1518/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място].
Делото да се докладва на председателя на IV г.о. за насрочването му в публично съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: