5
определение по гр.д.№ 1789 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
София, 29.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1789 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК /редакция преди изменението със ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр.86 от 2017 г./.
Образувано е по касационна жалба на Методи К. А. и М. С. А. срещу решение № 8724 от 01.12.2016 г. по гр.д.№ 1618 от 2010 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV А състав, с което е отменено решение от 30.03.2007 г. по гр.д.№ 8393 от 2006 г. на Софийския районен съд, 55 състав и вместо него е постановено ново решение за допускане на делба на четири тавански помещения в сградата, находяща се в [населено място], [улица] между Н. А. М., Е. И. П.-М. с квота 33,55 %, З. И. К. и С. И. К. с квота 18,66 %, З. И. К. с квота 13,79 % и М. К. А. и М. С. А. с квота 34 %.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснато съществено процесуално нарушение и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, редакция преди изменението със ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г. Касаторите твърдят, че обжалваното решение на Софийския градски съд противоречи на посочена от тях практика на ВКС /решение № 332 от 06.07.2010 г. по гр.д.№ 633 от 2009 г. на ВКС, ГК, второ г.о., решение № 292 от 20.01.2016 г. по гр.д.№ 952 от 2015 г. на ВКС, ГК, трето г.о., решение № 310 от 04.11.2014 г. по гр.д.№ 795 от 2014 г. на ВКС, ГК, четвърто г.о., решение № 261 от 05.06.2015 г. по т.д.№ 2857 от 2013 г. на ВКС, ТК, първо т.о., решение № 46 от 28.02.2014 г. по гр.д.№ 4870 от 2013 г. на ВКС, ГК, първо г.о., решение № 190 от 19.10.2015 г. по гр.д.№ 3054 от 2015 г. на ВКС, ГК, първо г.о., решение № 66 от 16.06.2014 г. по гр.д.№ 5605 от 2013 г. на ВКС, ГК, първо г.о., решение № 1060 от 19.05.1956 г. по гр.д.№ 1357 от 1956 г. на ВС, четвърто г.о., решение № 51 от 02.06.2016 г. по гр.д.№ 68 от 2016 г. на ВКС, ГК, второ г.о., решение № 409 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 224 от 2009 г. на ВКС, ГК, първо г.о., решение № 8 от 23.01.2012 г. по гр.д.№ 138 от 2011 г. на ВКС, ГК, първо г.о. и Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС./ по следния правни въпроси:
1. Следва ли помещения, обособени като стаи за творческа дейност и отделни самостоятелни обекти в подпокривното пространство на сграда в режим на етажна собственост, да бъдат третирани като общи части на сградата, подлежащи на делба при дялове, определени по реда на чл.40 от Закона за собствеността ?
2. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните ?
3. Следва ли с решението по допускане на делба съдът да допусне делба между всички съсобственици и да определи действителните им квоти ?
4. Преклузивен ли е срокът за възражения по чл.342 ГПК, респ.чл.279 ГПК /отм./ срещу включването в делбената маса на определени имоти или тези възражения са допустими и след първото по делото заседание в първата фаза на делбата ?
5. Може ли да се приеме за начална дата на давностно владение по чл.79 ЗС датата, на която съсобствениците на тавански помещения са сключили споразумение, с което са си разпределили владението и ползването на таванските помещения и непосредствено след която дата един от съсобствениците е започнал извършването на преустройство на самостоятелно обособен обект- част от таванско помещение ?
В писмени отговори от 31.01.2017 г. и 28.02.2017 г. ответниците по жалбата Е. И. П., Н. А. М., З. И. К. и С. И. К. оспорват същата. Молят касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да им се присъдят направените по делото разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за допускане на делбата на четирите тавански помещения в сградата-етажна собственост, находяща се в [населено място], [улица], при посочените по-горе квоти между етажните собственици на сградата, въззивният съд е приел, че тези помещения са общи части на сградата, поради което следва да се допуснат до делба между всички етажни собственици при квоти, определени по реда на чл.40, ал.2 ЗС със заключение на вещо лице. Приел е на следващо място, че направеното от съделителите М. А. и М. А. възражение за придобиване на две от таванските помещения по давност е преклудирано, тъй като не е направено в срока по чл.342 ГПК- до първото по делото заседание. Независимо от горното, съдът е изложил мотиви защо приема за недоказано това възражение: тъй като представеното споразумение от 04.05.1989 г. не е за делба, а само за разпределение на ползването на таваните и тъй като от 14.02.2001 г. /когато е било узаконено преустройството на част от тавана в помещения за творческа дейност и от когато А. твърдят, че са установили владение върху тези помещения/ до предявяване на исковата молба за делба на 29.10.2006 г. не е изтекъл необходимия съгласно чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен срок на владение.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение няма основание за допускане на касационното обжалване на решението по поставените правни въпроси:
1. Първият поставен въпрос /следва ли помещения, обособени като стаи за творческа дейност и отделни самостоятелни обекти в подпокривното пространство на сграда в режим на етажна собственост, да бъдат третирани като общи части на сградата, подлежащи на делба при дялове, определени по реда на чл.40 от Закона за собствеността/ не може да е основание за допускане на касационното обжалване на решението на СГС по гр.д.№ 1618 от 2010 г., тъй като въпросът е разрешен още при първото разглеждане на делото от ВКС: В решение № 26 от 28.01.2010 г. по гр.д.№ 5062 от 2008 г. на ВКС, ГК, трето г.о. е прието, че описаните в исковата молба обекти в сградата, находяща се в [населено място], [улица], обхващат целия тавански етаж от сградата, по отношение на който като реално съществуващ делбата е допустима съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 34 от 15.08.1983 г. по гр.д.№ 11 от 1983 г. на ОСГК на ВС. А в тази точка на тълкувателното решение от 1983 г. е прието, че подпокривното пространство /таванът /, който има нужната височина, пространство, обем, до който има нормален достъп от стълба и от който могат при спазване на съответните законови изисквания да се изградят отделни обекти или сервизни помещения към обектите в долните етажи, е обща част на етажната собственост по предназначение. Тоест, още ВКС, ГК, трето г.о. при първото разглеждане на делото е приел, че обектите- предмет на иска за делба обхващат целия тавански етаж на сградата, който има нужната височина, пространство и обем, до който има самостоятелен достъп от стълба и от който при спазване на съответните законови изисквания могат да се изградят /нещо повече вече са изградени/ отделни обекти или сервизни помещения към обектите в долните етажи, поради което представляват обща част на сградата по предназначение и могат да са предмет на делба. Тъй като съгласно чл.294, ал.1, изр.2 ГПК дадените от ВКС указания по приложението на закона са били задължителни за въззивния съд, при новото разглеждане на делото, в обжалваното решение съставът на СГС е приел, че тези помещения са общи части на сградата, поради което следва да се разделят между собствениците на апартаменти в тази сграда при квоти, определени по реда на чл.40, ал.2 ЗС.
2. По втория поставен въпрос /длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните/ в посочената от касаторите съдебна практика /решение № 292 от 20.01.2016 г. по гр.д.№ 952 от 2015 г. на ВКС, ГК, трето г.о., решение № 310 от 04.11.2014 г. по гр.д.№ 795 от 2014 г. на ВКС, ГК, четвърто г.о., решение № 261 от 05.06.2015 г. по т.д.№ 2857 от 2013 г. на ВКС, ТК, първо т.о. и много др./ се приема, че по дела, които се разглеждат по реда на ГПК /отм./, въззивният съд е длъжен да се произнесе по всички доказателства по делото и доводи на страните. Същото е прието и в задължителна съдебна практика- ППВС № 1 от 13.07.1953 г. , ППВС № 7 от 27.12.1965 г., Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС и др.
Няма противоречие между обжалваното решение и тази съдебна практика. В обжалваното решение въззивният съд е обсъдил всички доказателства и доводи на страните, които са от значение за разрешаването на спора- за определяне на това кои лица и при какви квоти са съсобственици на процесните тавански помещения. Действително, не е обсъден представения по делото нотариален акт № 114 от 03.07.2009 г. /находящ се на лист 21 от делото на въззивния съд/, по силата на който един от собствениците на индивидуален обект от сградата- Е.-Е. Д. Т. е прехвърлила на М. К. А. 1/6 ид.ч. от общото таванско помещение в посока изток, заедно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата. Този нотариален акт обаче не е от значение за определяне на квотите на страните в съсобствеността на таванските помещения, тъй като, както бе посочено и по-горе, тези помещения са общи части по предназначение и поради това части от тях не могат да се прехвърлят, а квотите на страните в съсобствеността на тези тавански помещения се определят по реда на чл.40, ал.2 ЗС.
3. По третия поставен въпрос /следва ли с решението по допускане на делба съдът да допусне делба между всички съсобственици и да определи действителните им квоти/ в посочената практика на ВКС /решение № 46 от 28.02.2014 г. по гр.д.№ 4870 от 2013 г. на ВКС, ГК, първо г.о., решение № 190 от 19.10.2015 г. по гр.д.№ 3054 от 2015 г. на ВКС, ГК, първо г.о./ се приема, че делбата следва да се допусне между всички съсобственици на делбените имоти. Обжалваното решение не противоречи на тази практика, тъй като съдът е допуснал делбата между лицата, които той е счел, че са съсобственици на таванските помещения и е определил квотите им в съсобствеността.
4. Четвъртият поставен въпрос /преклузивен ли е срокът за възражения по чл.342 ГПК, респ.чл.279 ГПК /отм./ срещу включването в делбената маса на определени имоти или тези възражения са допустими и след първото по делото заседание в първата фаза на делбата/ не може да обуслови допускане на касационното обжалване, тъй като не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК от значение за конкретното дело: По това дело въпреки че е счел, че възражението на М. и М. А. за придобиване по давност на част от таванските помещения и искането им за изключване на тези помещения от делбената маса са преклудирани, въззивният съд е разгледал тези възражения и се е произнесъл по тяхната основателност: приел ги е за неоснователни и недоказани, тъй като представеното по делото споразумение от 04.05.1989 г. не е за делба, а само за разпределение на ползването на таваните и тъй като от 14.02.2001 г. /когато е било узаконено преустройството на част от тавана в помещения за творческа дейност и от когато А. твърдят,у че са установили владение върху тези помещения/ до предявяване на исковата молба за делба на 29.10.2006 г. не е изтекъл необходимия съгласно чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен срок на владение.
5. Петият поставен въпрос /може ли да се приеме за начална дата на давностно владение по чл.79 ЗС датата, на която съсобствениците на тавански помещения са сключили споразумение, с което са си разпределили владението и ползването на таванските помещения и непосредствено след която дата един от съсобствениците е започнал извършването на преустройство на самостоятелно обособен обект- част от таванско помещение/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- не е от значение за конкретното дело, по което съдът е приел и от доказателствата се установява, че няма постигнато между етажните собственици споразумение за разпределение на владението, а само на ползването на таванските помещения, датата на което споразумение не може да се счита за дата на установяване на владение върху тези помещения.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по делото направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС както следва: 500 лв. на ответниците Е. П. и Н. М., 500 лв. на З. И. К. и 500 лв. на С. И. К. и З. И. К..
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8724 от 01.12.2016 г. по гр.д.№ 1618 от 2010 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV А състав.
ОСЪЖДА М. К. А. и М. С. А. и двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв.К. П. да заплатят на Е. И. П. и Н. А. М. и двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.2, чрез адв.А.М. на основание чл.78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
ОСЪЖДА М. К. А. и М. С. А. с горепосочения адрес да заплатят на З. И. К. със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв.Я. В. на основание чл.78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
ОСЪЖДА Методи К. А. и М. С. А. с горепосочения адрес да заплатят на С. И. К. и З. И. К. и двете със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв.Я. В. на основание чл.78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.