3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 558
гр. София, 30 ноември 2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 4929 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 8700/15.06.2016г. на Ц. С. Н. срещу определение от 06.06.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 536/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е върната като просрочена въззивната жалба на страната против решение № 8262/30.11.2015г. по гр.д. № 4606/2011 г. на СГС.
Частният жалбоподател поддържа становище, че определението на САС е неправилно и моли да бъде отменено. Сочи, че съобщението за изготвеното решение, връчено чрез адв. Ст.Г. е ненадлежно, тъй като адвокатът не е бил упълномощен за това.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалвания съдебен акт, Софийският апелативен съд е приел, че въззивната жалба на Ц. Н. е просрочена, тъй като е подадена в откритото съдебно заседание на 06.06.2016г., към която дата двуседмичният срок за обжалване на първоинстанционното решение е вече изтекъл. Посочено е, че срокът е започнал да тече от 08.12.2015г., когато съобщението заедно с препис от решението са редовно връчени на упълномощения от страната процесуален представител – адвокат Ст.Г..
Обжалваното определение е правилно.
С решение № 8262/30.11.2015 г. постановено по гр.д.№4606/2011г. на СГС, по предявения от Ц. Н. иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България е осъдена да му заплати обезщетение в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.10.2007г., а искът за разликата до размера на сумата 100 000 лв. е отхвърлен. Съобщението за изготвеното решение, заедно с препис от него е връчено на ищеца на 08.12.2015г., чрез упълномощения по делото адвокат С. Г.. В двуседмичния срок за обжалване, изтекъл на 22.12.2015г. /присъствен ден – вторник/, въззивна жалба от ищеца не е постъпила. Първоинстанционното решение е обжалвано само от Прокуратурата, по чиято жалба е образувано възз.гр.д. № 536/2016г. на САС. Въззивната жалба на Ц. Н. е депозирана в насроченото пред САС открито с.з. на 06.06.2016г., като с атакуваното определение въззивният съд правилно е разпоредил връщането й на подателя като просрочена.
От представения в първоинстанционното производство договор за правна защита и съдействие от 12.03.2012г. се установява, че адв. С. Г. е упълномощена да осъществи процесуално представителство и защита на ищеца в производството по гр.д. № 4606/2011г. на СГС. Представителната власт на процесуален представител, учредена за правна защита и съдействие в рамките на производството по спора и доколкото в пълномощното не се съдържат и не са посочени ограничения, обхваща всички етапи на развитие на делото до постановяване на крайния съдебен акт, в т.ч. връчването на съобщения и преписи от съдебния акт.
В случая, връчването на съобщението за изготвеното решение и преписа от него, е редовно осъществено по реда на чл.51, ал.1 ГПК – чрез процесуалния представител на страната по делото – адв. Ст.Г.. Адвокатът е осъществявал процесуалното представителство по делото въз основа на редовно пълномощно от страната, за което няма твърдения и данни по делото да е било оттеглено, поради което и съгласно чл.45, предл.2 -ро ГПК връчването на представител се смята за лично връчване. Ето защо, двуседмичният срок за въззивно обжалване е започнал да тече от 08.12.2015г. и е изтекъл на 22.12.2015г. Въззивната жалба е депозирана на 06.06.2016г., поради което правилно е приета от съда за просрочена и е разпоредено връщането й на страната.
Твърденията на страната, че адвокатът не е разполагал с валидно учредена представителна власт да получава съобщенията по делото след „приключване на съдебните прения пред първоинстанционния съд”, в каквато връзка към частната жалба е приложен рамков договор за правна помощ и съдействие от 05.04.2011г., са неоснователни. Представеният договор, извън това, че няма достоверна дата /по арг. от чл.181, ал.1 ГПК/, касае отношенията на мандат между страната и пълномощника й, без това да е в състояние да рефлектира върху редовността на извършените съдопроизводствени действия. Както се посочи, съгласно чл.45 ГПК връчване на представителя на адресата се смята за лично връчване и при липса на оттегляне на пълномощията, отказ или посочване на съдебен адрес, различен от този на процесуалния представител на страната /каквито хипотези не са налице в разглеждания случай/, всяко връчване на пълномощника се смята за надлежно уведомяване на страната съобразно изричното правило на чл.45 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в открито съдебно заседание на 06.06.2016 г. по възз. гр.д. № 536/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.