1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
гр.София, 04.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 4356/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. М. Х. срещу определение на Старозагорски окръжен съд № 619 от 20.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 1252/ 2018 г., с което е потвърдено определение на Казанлъшки районен съд от 02.04.2018 г. по гр.д.№ 3405/ 2017 г. и по този начин е прекратено производството по исковата молба, подадена от частния жалбоподател против П. С. Н. поради неотстраняване на нередовностите й. С нея са предявени три иска: за установяване на нищожността на нотариално действие, обективирано в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, т.**, рег.№ ****, н.д.№ 650/ 04.12.2012 г. (в исковата молба погрешно посочено 04.12.2017 г.) на нотариус рег.№ ***, с който Ц. И. Ч., И. П. М., Д. Д. Б. и М. Д. И. продават на П. С. Н. дворно място с площ 90 кв.м., съставляващо имот пл.№ ****, включен в бивш У. **-****, кв.129 по плана на [населено място]; за установяване на нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в същия нотариален акт поради това, че продавачите не са били собственици на продадения имот; и за установяване в отношенията между страните, че същият нотариален акт е неистински и неверен документ.
Частният жалбоподател поддържа, че е отстранил всички нередовности на исковата молба, за които са му били дадени законосъобразни указания. Твърди, че не е насочил иска срещу продавачите по атакуваната от него сделка, защото те не са необходими другари на ответника и указанията на съда да стори това били незаконосъобразни. Според него съдът не може да сочи кои да са ответници по делото, това може да прави само ищеца. Поради това счита, че не е имало основание за прекратяване на производството по делото и моли определението, с което това е сторено да бъде отменено. Като основание за допускането му до касационно обжалване поддържа неговата недопустимост, която извежда от необсъждането на доводите му във въззивната частна жалба. Освен това поставя правните въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС) има ли право съдията-докладчик със свое разпореждане да определи надлежните ответници по предявените искове; ако е намерил, че има и други надлежни ответници освен посочените от ищеца, служебно ли ги конституира като такива с определение или дава указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба; незаконосъобразните указания за отстраняване на нередовности на исковата молба могат ли да имат за последица прекратяване на производството по делото. Счита, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
По делото е постъпил отговор срещу частната жалба от П. С. Н., който съдът не обсъжда, тъй като не са били налице предпоставките за конституирането му в производството по обжалване на първоинстанционното и въззивното определение (чл.130 изр.2 ГПК – производството е прекратено преди връчване на препис от исковата молба).
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Производството по делото е образувано по искова молба на Б. М. Х. срещу П. С. Н., предявени са искове за установяване на нищожност на нотариално удостоверяване – извършено в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, т.**, рег.№ ****, н.д.№ 650/ 04.12.2017 г. на нотариус рег.№ ***; за установяване на нищожността на сделката, удостоверена със същия нотариален акт поради това, че продавачите не са били собственици на продадения имот; и за установяване, че същият нотариален акт е неистински и неверен документ. Твърденията на ищеца са, че е придобил по силата на правна сделка дворно място от 360 кв.м. – имот пл.№ **** в кв.129 по плана на [населено място] и сградата в него – който имот в резултат на регулационни промени бил разделен на дворно място от 90 кв.м. (имот пл.№ ****) и дворно място от 360 кв.м. (имот пл.№ ****). Двата новообразувани имота били включени в У. **-**** кв.129, който У. ищецът твърди, че владее от 20.03.1996 г. На 04.12.2012 г. бил съставен от нотариус рег.№ *** нотариален акт № **, н.д.№ 650/ 2012 г., с който била удостоверена сделка за покупко-продажба на недвижим имот (дворно място от 90 кв.м., имот пл.№ ****, включен в бивш У. **-****, кв.129 по плана на [населено място]) от продавачите Ц. И. Ч., И. П. М., Д. Д. Б. и М. Д. И. на купувача П. С. Н.. Според ищеца посочените в нотариалния кат като продавачи лица никога не са били собственици на посочения в акта имот, а негов собственик е той, тъй като го е владял като свой от 1996 г. Тези обстоятелства (според ищеца) обуславят нищожност на нотариалното удостоверяване и на обективираната в него сделка, а съставеният нотариален акт е неистински и с невярно съдържание документ.
Първоинстанционният съд счел исковата молба за нередовна и дал указания за отстраняване на нередовносите, включително да бъдат посочени имена, Е. и адреси на всички страни по атакуваната сделка и да бъдат представени преписи от исковата молба и доказателствата за тях, тъй като се явяват необходими другари и следва да бъдат конституирани като ответници по делото. Съдът указал на ищеца да насочи иска и срещу продавачите по претендираната като нищожна сделка с предупреждение, че в противен случай производството ще бъде прекратено. Указанията не били изпълнени и с определение от 02.04.2018 г. първоинстанционният съд прекратил производството. С обжалваното в настоящето производство определение, въззивният съд потвърдил прекратяването. Посочил, че всички страни по сделка, която се претендира като нищожна, са задължителни другари в производството по иска за установяване на тази нищожност и че служебно задължение на сезирания съд е да следи за конституирането им като страни в производството. Затова указанията, които първата инстанция е дала, са били законосъобразни и при неизпълнението им правилно производството по делото е било прекратено.
Неоснователно касаторът поддържа наличие на вероятност въззивното определение да е недопустимо поради необсъждането на доводите във въззивната частна жалба. Съгласно установената практика (срв. решение № 118/ 25.09.2018 г. по гр.д. № 4756/ 2017 г., ІІІ г.о., решение № 210/ 05.01.2018 г. по т.д.№ 6/ 2017 г., ІІ т.о.) съдебният акт е недопустим, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т.е. когато е постановен въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Другите допуснати нарушения се отразяват върху правилността на решението. Необсъждането от страна на съда на доводите на страните е съществено процесуално нарушение, но то няма отношение към допустимостта на постановения от него акт (решение № 15/ 30.01.2015 г. по гр.д.N 4604/ 2014 г., ІV г.о.).
Поставените правни въпроси са обуславящи, но нямат претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК е налице тогава, когато по разрешаването на поставените въпроси няма практика или съществуващата се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като условията за редовно предявяване на иск при задължително другарство са ясно и пълно уредени в закона, практиката по поставените въпроси е установена и не се нуждае от осъвременяване или промяна. Съгласно тази практика, задължителното другарство представлява частен случай на необходимо другарство, при който участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост. Общото предявяване на иска от или срещу всички другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо. Нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл.129 ГПК (определение № 622/ 30.09.2015 г. по ч.гр.д.№ 4211/ 2015 г., ІV г.о., определение № 385/ 08.06.2015 г. по ч.гр.д.№ 2416/ 2015 г., ІV г.о.).
Друго би било разрешението, ако съдът беше сезиран с иск за собственост. При такъв иск задължително другарство не е налице, а легитимиран ответник е само този субект, който оспорва собствеността на ищеца въз основа на сделката, която според ищеца не е породила правни последици. В тази хипотеза праводателите на оспорващия не са необходими другари, а доводите си за пороци в придобивното основание на ответника ищецът може да заяви във формата на реплика срещу възражението на ответника, че е придобил собствеността.
В случая обаче не е предявен иск за собственост, а иск за установяване на нищожност на правна сделка или на удостоверяването й от нотариуса. В тази хипотеза страните по сделката са необходими другари поради неделимостта на спорното право и решението ще обвърже и двете страни по спорното правоотношение, дори и едната да не е участвала в съдебния процес. С оглед на това предявяването на иска от или срещу всички другари е предпоставка за допустимост на производството по делото, за която съдът е задължен да следи служебно (решение № 273/ 25.08.2014 г. по гр.д.№ 506/ 2012 г., IV г.о., решение № 72/ 03.05.2011 г. по т.д.№ 1070/ 2010 г., II т.о.). Обжалваното определение е съобразено с така установената практика, поради което няма основание за допускането му до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Старозагорски окръжен съд № 619 от 20.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 1252/ 2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: