О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
София, 05.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на втори октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 1997/2015г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
В срока по чл.275 ал.1 ГПК е подадена частна жалба от адвокат В. Д. като пълномощник на И. Б. Б. против Определение №222 от 29.04.2015 год., постановено по т.д.№ 1066/2015 год. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро т.о, с което е оставена без разглеждане частната жалба на И. Б. Б. срещу определение от 16.02.2014г. по в.гр.д.№254/2014г. на Окръжен съд Монтана.
В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено като делото бъде върнато за произнасяне по частната жалба на И. Б. срещу определението на Окръжен съд Монтана. Сочи се, че изводът на касационния състав за недопустимост на частната жалба на основание чл.274 ал.2 във вр. с чл.248 ал.3 ГПК е неправилен и в противоречие с т.24 от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК. Излагат се съображения в подкрепа на тезата на жалбоподателя, че постановеното от въззивния съд определение по чл.248 ал.3 ГПК подлежи на обжалване, независимо от цената на иска. Претендират се разноски за настоящата инстанция.
По делото е депозиран писмен отговор от адвокат В. Г. като пълномощник на [фирма], [населено място], с който се иска да бъде потвърдено обжалваното определение и да бъдат присъдени в полза на дружеството разноски за настоящото производство. В отговора на частната жалба се аргументира становището, че разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК е приложима и за определенията, постановени от въззивния съд по реда на чл.248 ал.3 ГПК.
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба и становището на ответната страна, намира следното:
С обжалваното определение съставът на ВКС е оставил без разглеждане частната жалба И. Б. Б. срещу определение от 16.02.2014г. по в.гр.д.№254/2014г. на Окръжен съд Монтана, приемайки че същата е процесуално недопустима. К. състав се е позовал на задължителната практика на ВКС, обективирана в т.24 от ТР №6/6.11.2013г. по тълк.дело №6/2012г., където е разяснено, че правомощията на ВКС при обжалване на определението на въззивния съд, постановено на основание чл.248 ал.3 ГПК, се реализират по реда на чл.274 ал.2 ГПК. На тази база и с оглед изрично предвидения в чл.248 ал.3 ГПК ред да обжалване на определението по реда, по който подлежи на обжалване решението, касационният състав е приел, че при цената на иска по чл.422 ГПК под 5 000 лв., частната жалба на И. Б. е недопустима съобразно разпоредбите на чл.274 ал.4 във вр. с чл.280 ал.2 ГПК.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е становището на жалбоподателя, че тълкуването, направено в т.24 от ТР №6/6.011.2013г. по тълк.дело №6/2012г., обуславя извода за обжалваемост на определението на въззивния съд по чл.248 ал.3 ГПК във всички случаи – независимо от цената на иска. В т.24 от посоченото тълкувателно решение единствено е разрешен спорния въпрос по противоречива съдебна практика за реда на обжалване на определението на въззивния съд по чл.248 ал.3 ГПК – дали да бъде по реда на чл.274 ал.2 ГПК или по чл.274 ал.3 ГПК. Приетото разрешение в т.24 от ТР №6/6.011.2013г., че редът на обжалване е по чл.274 ал.2 ГПК, не отменя законовата разпоредба в чл.248 ал.3 изр.2 ГПК, предвиждаща че определението се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самото решение. На базата на направеното тълкуване от ВКС, ОСГТК, следва да се приеме, че при обжалване на определение на въззивен съд, постановено по чл.248 ал.3 ГПК, не е необходимо да са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК, но редът за обжалване следва реда за обжалване на решението. Тъй като в случая цената на иска е под 5 000 лв., то обжалването на определението ва Окръжен съд Монтана пред ВКС е недопустимо на основание чл.274 ал.4 във вр. с чл.280 ал.2 ГПК.
Не може да бъде споделено твърдението на жалбоподателя, че обжалваемостта на процесното определение произтича от обстоятелството, че с определението по чл.248 ал.3 ГПК въззивният състав за пръв път решава спора по искането за допълване или изменение на решението в частта за разноските. С ограниченията по чл.280 ал.2 ГПК и по чл.274 ал.4 ГПК са въведени ограничения за обжалване на решения и определения независимо в коя инстанция е разрешен спора. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл.248 ал.3 изр.2 ГПК редът за разрешаване на спора при изменение или допълване на решението в частта за разноските следва реда за разрешаване на спора за материалното право.
Не следва да се присъждат разноски в полза на ответната страна по частната жалба [фирма], [населено място] като недоказани. От една страна в голямата си част депозираният отговор на частната жалба на 11.06.2015г., представлява отговор на предходна частна жалба. Отделно, представеният договор за правна защита и съдействие между ответника и адвокат Г. от 11.06.20015г. за сумата 500 лв. включва защита и по предходни производства – „оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в подаване на отговор на частна касационна жалба по гр.д.№254/2014г.” – разноски, които са били предмет на определение №344/25.06.2015г. по т.д.№1066/2015г. на ВКС, ІІ-ро т.о.
По изложените по-горе съображения ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №222 от 29.04.2015 год., постановено по т.д.№ 1066/2015 год. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро т.о, с което е оставена без разглеждане частната жалба на И. Б. Б. срещу определение от 16.02.2014г. по в.гр.д.№254/2014г. на Окръжен съд Монтана.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: