О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
гр.София, 01.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 740 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. по з. , чрез юрисконсулт С. И. срещу решение от 27.07.2009 г. по гр.д. № 1499/2008 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение № 99 от 15.02.2008 г. по гр.д. № 5048/2006 г., на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от А. по з. срещу „А” А. искове за обезщетение от неизпълнение на договорни задължения с лихви за забавата, на основание чл.92, ал.1 и чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ответникът по жалбата „А” А. не е подал писмен отговор и не е взел становище.
Въззивният съд е приел, че с договор от 03.12.2004 г. за обучение и запазване на трудовата заетост ищецът е възложил обучението на наети при ответника лица по списък, за периода от 07.12.2004 г. до 23.02.2005 г. Работодателят се е задължил да запази трудовата заетост на успешно завършилите обучението за срок от 6 месеца, като в същия период е следвало да изпраща копие от разплащателната ведомост или справка за изплатените средства на лицата през този период. При неизпълнение на тези задължения е договорена неустойка за работодателя. В периода на обучение на девет от обучаващите се е прекратено трудовото им правоотношение, поради налагане на дисциплинарно наказание – „уволнение”. Доводите на ищеца, че при ответника липсва добра организация при работата с наети лица и той не е изпълнил добросъвестно задълженията си по договора, са отхвърлени като неоснователни. При липса на споразумение за уведомяване на ищеца, не е налице виновно неизпълнение на договорно задължение, с оглед на което съдът е отхвърлил предявените искове.
Касационната жалба на А. по з. , чрез юрисконсулт С. И. срещу решение от 27.07.2009 г. по гр.д. № 1499/2008 г. на Софийски градски съд съдържа оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон – доводи за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.
В представеното към жалбата изложение касаторът е формулирал материалноправен въпрос по делото, свързан с точното приложение на чл.92, вр.с чл.81 и чл.63 ЗЗД, а именно: следва ли уволнението на лица от работодателя да се счита за обстоятелство, което освобождава работодателя от отговорност за неизпълнение на друго договорно задължение.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване, тъй като в представеното изложение са посочени съображения, които по своето съдържание представляват доводи за неправилност, поради нарушаване на материалния закон. Касаторът е изложил съображения за неправилната преценка на въззивния съд по отношение предпоставките за реализиране на договорна отговорност при иск по чл.92, ал.1 ЗЗД като твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Правораздавателна дейност на ВКС е обвързана от изложените в касационната жалба доводи, във връзка с необходимостта да се разрешат правно значими за конкретното дело материалноправни или процесуалноправни въпроси, правно аргументирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
В случая не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Правната възможност на изправната страна по договора да иска предварително уговорената неустойка за евентуално причинените й вреди от неизпълнението са установени от самия закон и не налагат самостоятелно тълкуване (чл.92 от ЗЗД). Дали са налице обстоятелства, които освобождават длъжника от отговорност е въпрос на фактическа преценка във всеки отделен случай. За да е налице основание за присъждане на обезщетение е необходимо да се установи безспорно, че длъжникът виновно е изпаднал в забава, т.е. не е налице причина, която да го освобождава от отговорност. Когато вина за забавата има и насрещната страна съдът може да намали или освободи длъжника от отговорност. В случая, страните по договора за договорили санкция за неизпълнение на договорно задължение след успешно завършване на обучението на лицата и ако не е спазен шестмесечния срок за наемането им на работа. Прекратяването на трудовите правоотношения по вина на наетите лица и преди завършване на обучението им не е свързано със санкция, което правилно е възприел и въззивния съд.
Задълженията по договора трябва да се изпълняват точно и съобразно естеството на уговорките между страните. Когато едната страна по договора не изпълнява задължения, които насрещната страна счита, че се следват от естеството на договора, доказателствената тежест да установи настъпването на неблагоприятните за него правни последици от неизпълнението е на ищеца. В случая няма задължение на работодателя да уведомява ищеца за прекратяването на трудовите договори на наетите лица, а преведените суми не са получени от ответника, поради което не се доказва причинените вреди на ищеца да са причинени от него.
Повдигнатите правно релевантни за делото въпроси ще имат значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, когато са свързани с тълкуване на правните норми, което ще отстрани неяснотата, непълнотата или противоречието в самия закон и ще осигури точното му прилагане, в който смисъл е и ТР № 1 от 19.02.2010 г., на ОСГТК на ВКС, т.4. Изложените от касатора доводи за преценката на решаващия състав при доказването на релевантни за изхода на правния спор факти не мотивират основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като поставените материалноправни или процесуалноправни въпроси не са разрешени в отклонение от практиката на Върховния касационен съд и в този смисъл не са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.07.2009 г. по гр.д. № 1499/2008 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.