О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
София, 26.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 04.07.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 356 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. С. А. от гр. С. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 240 от 13.01.2009 год., по гр.д. № 1402/2008 год., в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 22.05.2008 год. по гр.д. № 3434/06 год. и предявеният от настоящия касатор иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 08.08.2006 година в гр. С. на бул. ”. пътно- транспортно произшествие за разликата от 15 000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв. е отхвърлен като неоснователен.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, в частта му, предмет на подадената от страната касационна жалба, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- чл.52 ЗЗД, касационно основание по чл.281,т.3 ГПК. Във връзка с твърдяното нарушение на принципа на справедливостта, въведен с чл.52 ЗЗД касаторът е изложил подробни съображения за несъответствие на присъденото от въззивния съд обезщетение с получените в резултат на непозволеното увреждане тежки травми и последиците от тях.
В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, макар и непрецизно касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с наличие на предпоставките на чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение по съществения материалноправен въпрос, свързан с приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди противоречи на практиката на ВКС, според която в разглежданата хипотеза се присъжда в значително по-висок размер от определения от Софийски апелативен съд застрахователно обезщетение за претърпените от пострадалия неимуществени вреди. Същевременно, според касатора, обстоятелството, че по въпроса за размера на застрахователните обезщетения, определени по правилото на чл.52 ЗЗД, съществува твърде противоречива практика на съдилищата, обуславя допускане на касационното обжалване и поради необходимост от уеднаквяване на същата, което от своя страна е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 КЗ – друг самостоятелен критерий за допускане на касационно обжалване.
Ответната по касационната жалба страна в отговора си по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по основателността на основанията за допускане на касационно обжалване и на въведените касационни основания.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на касатора, във вр. с инвокираното оплакване, съобразно данните по делото и правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да постанови обжалваното решение и да присъди на ищцата сумата 15 000 лева, въззивният съд е приел, че съобразно характера и тежестта на причиненото на последната увреждане от процесното ПТП, претърпените от него болки, страдания, социални и битови неудобства, тяхната продължителност, както и липса на трайни и значителни последици за в бъдеще, справедлива по см. на чл.52 ЗЗД се явява именно присъдената сума, поради което е отхвърлил исковата претенция за разликата и до пълния предявен размер от 50 000лв.
Следователно поставеният от касатора въпрос за приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 ГПК, обусловил решаващите мотиви на въззивния съд и постановеният въз основа на тях краен резултат по спора, попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК- основна водеща предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Недоказан, обаче, в случая е визираният от касатора критерий за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК – допълнителна процесуална предпоставка за допускане касационното обжалване.
Освен, че касаторът не е посочил нито конкретните решения на ВКС, на които според него обжалваното въззивно решение противоречи, нито е цитирал и приложил решения на отделни други съдилища, материализиращи твърдяното от него разнородно и противоречиво разрешаване на въпроса за размера на присъжданите застрахователни обезщетения, което да налага чрез допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3 ГПК да се уеднакви практиката на съдилищата, то обстоятелството, че даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от непозволено увреждане е в съгласие с задължителните указания в ППВС № 4/ 68 год., правно важими и към настоящия момент, изключва основателността на въведените основания за допускане на касационно обжалване.
Доколкото съществуващото различие в сумите на присъдените обезщетения за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане не е обусловено от неточно прилагане на закона от съдилищата, породено от непълнота, неяснота и неправилно тълкуване на нормата на чл.52 ЗЗД, респ. на различно спрямо даденото в т.11 от ППВС № 4/ 68 год. тълкуване на чл.52 ЗЗД, което да изисква несъвършенството на закона да бъде отстранено чрез корективно негово тълкуване, а се дължи единствено и само на спецификата на отделните обективни факти, относими към определянето му във всеки конкретен случай, то нито е налице противоречие по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито посоченият от касатора въпрос на материалното право е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. вложен от законодателя в чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Що се касае до правилността на извършената от решаващия съд преценка на отделните факти по делото, с оглед справедливо определен размер обезщетение, то същата, като свързана с приложението на процесуалния закон е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281ГПК, но е ирелевантна за допускане на самото касационно обжалване, поради което не подлежи на обсъждане в настоящето производство.
Неотносими в случая са и наведените от страната доводи за ползвани лекарствени средства и намалена трудоспособност. Тези вреди по своя характер не са неимуществените, поради което не подлежат на обезщетяване по справедливост, а имат своя конкретна стойност, определима по съвсем различен ред.
Водим от гореизложеното настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 2* год., по гр. д. № 1402/2008 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: