О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
София, 12.10.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 500 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С” О. чрез адвокат Е срещу решение № 404/14.10.2008 г. на Д. окръжен съд /ДОС/ по в.т.д. № 217/2008 г., с което е оставено в сила отхвърлително решение на К. районен съд /КРС/ по иска на касатора срещу О. К. за сумата от 6700.00 лв. – обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на законната лихва върху сумата 483678 лв. – внесен депозит за участие в конкурс, за периода 18.01.2007 г. – 19.02.2007 г.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, противоречие със събраните доказателства, а като основание за допускане на касационно обжалване – хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – О. К. не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, поради следните съображения:
Пред КРС е предявен с иск по чл.59 ЗЗД от “С” О. срещу О. К. за сумата 6700 лв. – обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на законната лихва върху сумата 483678 лв. – внесен депозит за участие в конкурс, за периода 18.01.2007 г. – 19.02.2007 г. Районният съд е отхвърлил иска, а въззивният – ДОС, е оставил в села решението му. ДОС е приел, че не е налице хипотезата на чл.59 ЗЗД с елементите й: обогатяване на едно лице, обедняване на друго лице, обогатяването да е за сметка на обедняването, обогатяването да е без правно основание, като обеднялото лице да не разполага с друг иск за защита, доколкото в конкретния случай не е доказано обогатяване за ответника – ползване на паричните средства на ищеца през процесния период. Съдът е приел, че същественото условие на хипотезата на чл.59 ЗЗД е да се касае до имуществена облага, която е реализирана, а не предполагаема полза.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, каквото релевира настоящият касатор, би било налице, когато: а/ произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми; б/ съдът за първи път се произнася по даден правен спор или в/ се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Настоящият касатор в изложението си формулира материалноправния въпрос по делото така: фактът на “лишаването на ищеца от правото да ползва определени парични средства, поради бездействието на ответната страна не е ли предпоставка за обедняване, което да води до правото да се претендира тази сума от същага страна”. Въпросът действително е от значение за спора в случая, тъй като решаването му води до наличие, респ. липса на един от елементите на фактическия състав на чл.59 ЗЗД. Но следва да се има предвид, че отговорът на въпроса е свързан с конкретно доказване на конкретни факти и обстоятелства, конкретно в случая – ползване на внесения от ищеца депозит за участие в конкурс от ответника и реално обогатяване на последния, каквото не е установено. В този смисъл е и конкретната преценка на въззивния съд. Доколкото се касае до иск по чл.59 ЗЗД – разпоредба, която не страда от непълнота и неяснота, по която има и богата съдебна практика, а не се обосновава необходимост от ново тълкуване на закона, настоящият състав на ВКС счита, че няма основание за допускане на касационно обжалване при така изложените доводи на касатора. за наличие хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ДОС, поради което и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 404/14.10.2008 г. на Д. окръжен съд по в.т.д. № 217/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.