О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
гр.С., 11.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шести април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 327/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Ц. Г. Ц. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на С. градски съд от 29.07.2010 г. по гр.д.№ 10621/ 2009 г., с което е потвърдено решение на С. районен съд по гр.д.№ 220/ 2005 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове против К. А. У. и [фирма] за солидарното им осъждане на основание чл.45 ал.1 и чл.49 от ЗЗД да заплатят сумата 6 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че за да отхвърли исковете въззивният е разрешил в противоречие с практиката на ВКС материалноправните въпроси има ли задължителен характер за гражданския съд решението на наказателния съд, издадено в производство по чл.78а от НК, както и кои актове на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието. Позовава се на решение № 1086/ 04.01.2006 г. по н.д.№ 581/ 2005 г. на ВКС, ІІІ н.о. и на решение № 817/ 13.12.1988 г. на ВКС, ІV г.о.
Ответникът по касация К. А. У. оспорва жалбата и поддържа, че няма основания за допускане на обжалването, тъй като наказателното производство срещу него не е приключило по реда на чл.78а от НК, а с оправдаването му по повдигнато срещу него обвинение за извършено престъпление от общ характер.
Ответникът по касация [фирма] не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима. Искането за допускане на касационно обжалване обаче е неоснователно.
Въззивното решение е постановено, след като ответникът У. е оправдан с влязло в сила решение на СГС по ВНОХД № 4080/ 2005 г. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.133 от НК – за причиняване по непредпазливост на лека телесна повреда на ищеца Ц. на19.02.2003 г. в[населено място], в района на гара С., последната спирка на трамвай № 19. Прието е, че в настоящето исково производство се претендира обезщетяване на вредите именно от това деяние. С влязлото в сила решение на СГС по ВНОХД № 4080/ 2005 г. е установено, че деянието не е извършено от У., поради което той е признат за невиновен по обвинението за извършването му. От правна страна е счетено, че този съдебен акт е задължителен за гражданския съд, който е сезиран с претенция за обезщетяване на неимуществени вреди от същото деяние при условията на чл.300 от ГПК.
При тези мотиви на въззивния съд повдигнатите въпроси обуславят въззивното решение, но практиката по тях не е противоречива. За наличие на такава не могат да се почерпят доводи от решение № 817/ 13.12.1988 г. на ВКС, ІV г.о., тъй като то е постановено по съвсем различен въпрос. Според мотивите му, не е задължително за гражданския съд постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Касае се за мотиви, неотносими за настоящето дело, тъй като в случая наказателното производство не е завършило с прокурорски акт, а е приключило с решение по същество на съда.
Що се касае до решение № 1086/ 04.01.2006 г. по н.д.№ 581/ 2005 г. на ВКС, ІІІ н.о., действително в него е застъпено становище, че решението по чл.78а от НК не обвързва гражданския съд по смисъла на чл.222 от ГПК (отм.) (съответстващ на чл.300 от действащия ГПК). Обаче след постановяване на това решение е издадено Тълкувателно решение № 5 от 05.04.2006 г. на ОСГТК на ВКС, в мотивите на което е изложено противоположно схващане. „Ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд съгласно чл. 413 НПК – ДВ, бр. 86/2005 г. и чл. 222 ГПК са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта”, е задължителното тълкуване на ВКС. Не може да има друго разрешение и в случаите, когато подсъдимият е признат за невиновен с такива актове. А съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, дори да е имало противоречия в практиката, след като тя вече е уеднаквена от върховната инстанция, ако обжалваното решение е съобразено с уеднаквената практика, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Искането в тази насока е неоснователно.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на С. градски съд от 29.07.2010 г. по гр.д.№ 10621/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: