О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
София, 15.10.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание тридесети септември две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 620/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Български туристически съюз” срещу въззивно решение №3117 от 7.05.2014 г., постановено по в.гр.д. №6607/2013 г. по описа на СГС, ІV-В с-в. С посоченото решение е потвърдено решението от 5.03.3013г., постановено по гр.д.№22295/2009г. по описа на СРС, 61 с-в, с което Сдружение „Български туристически съюз” е осъдено да заплати на [фирма] – [населено място], сумата 22 760 лв. – обезщетение за ползване на недвижим имот, находящ се в [населено място], в подлеза на [улица]и [улица]с площ от 94.32 кв.м. за периода от 1.01.2005г. до 31.05.2009г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на исковата молба – 23.04.2009г. до окончателното изплащане на сумата. С първоинстанционото и с обжалваното въззивно решение са присъдени разноски в полза на [фирма].
В касационната жалба се навеждат оплаквания по чл.281 т.3 ГПК – че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, че е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и че е необосновано. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, тъй като според него сдружението никога не е ползвало имота, за който е осъдено да заплати обезщетение вместо наем. Незаконосъобразността на решението е обоснована с твърдението, че не се дължи обезщетение по чл.59 ЗЗД ако е налице реализирано наемно правоотношение. Същевременно се излагат съображения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, тъй като според касаторът ищецът не е конкретизирал обекта, предмет на спора. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
В писмен отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като според представителя на дружеството, поставеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Излагат се подробни съображения за неоснователност на касационната жалба като се акцентира върху необосноваността на оплакването за липсата на индивидуализация на ползвания от касатора обект, предмет на спора. Претендират се разноски за касационната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Неоснователно е твърдението на касатора за недопустимост на касационното решение, формулирано като въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, а именно: дали липсата на установен предмет на спора не обуславя липсата на правен интерес и това не прави ли исковата претенция недопустима?”. На първо място следва да се има предвид, че помещението, предмет на спора, е индивидуализирано /местоположение, граници и квадратура/ с молбата на ищеца от 26.10.2009г., а съществуването му е доказано от приетите по делото единична и тройна технически експертизи. На второ място следва да се има предвид, че индивидуализацията на обекта, за който се търси обезщетение вместо наем, не е предпоставка за липсата на правен интерес от завеждането на осъдителен иск по чл.59 ЗЗД, която липса от своя страна обуславя недопустимост на производството.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване със следния въпрос :
„Налице ли е правен интерес от водене на иска за установяване на наличие на неоснователно обогатяване срещу лице, което не е ползвало неиндентифицирания в производството по делото обект с площ от 94.32 кв.м.?
Поставеният от касатора въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е правен, а не фактически. Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. За да потвърди обжалваното решение, съставът на СГС е приел, че ищецът е доказал релевантните факти, обуславящи правото му да претендира обезщетение вместо наем на основание чл.59 ЗЗД, а именно, че ответното сдружение е ползвало без правно основание посоченото от ищеца магазинно помещение през исковия период. Дали обектът е точно идентифициран и дали касаторът го е ползвал и на какво основание, са обстоятелства, свързани с обосноваността и правилността на съдебния акт. Това са въпроси от значение за евентуалната основателност на касационната жалба, но са неотносими за възможността за допускане до касация на въззивното решение по чл.288 ГПК.
Освен, че поставеният въпрос не отговаря на общото изискване по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касация, касаторът не установява наличието на предпоставките на допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, посочен от него в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Касаторът не твърди и не сочи аргументи защо счита, че е налице неточно тълкуване на съдебната практика, или че законът е неясен, непълен или противоречив. Както бе посочено по-горе, дали е налице неоснователно обогатяване, е въпрос на конкретна по делото фактическа обстановка, установена от конкретните доказателства. В контекста на поставения от касатора въпрос разпоредбите на чл.59 ал.1 и ал.2 ЗЗД не предполагат необходимост от промяна, допълване или осъвременяване на съществуващата по тях съдебна практика.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в.гр.д. №6607/2013 г. по описа на СГС.
С отговора на касационната жалба се представя списък за разноските на ответното дружество, направени пред касационната инстанция и договор от 23.01.2015г. за правна защита и съдействие, удостоверяващ заплащането на адвокатски хонорар на адвокат Т. Х. в размер на 1 200 лв. Ето защо и на основание чл.78 ал.1 във вр. с чл.81 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба разноски в размер на 1 200 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №3117 от 7.05.2014 г., постановено по в.гр.д. №6607/2013 г. по описа на СГС, ІV-В с-в.
ОСЪЖДА Сдружение „Български туристически съюз” от [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] сумата 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/ – разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :