О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
гр.София, 18.09.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 5066 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определение от 27.12.2012г. по гр.д.№ 331/2012г., с което АС Велико Търново е оставил без уважение молби от 28.11.2012г. на Ч. Р. М. за поправяне на очевидна фактическа грешка и тълкуване на определение от 02.07.2012г., допълнено с определение от 05.10.2012г. на АС Велико Търново.
Жалбоподателят – Ч. Р. М. поддържа, че обжалваното определение е нищожно и неправилно и моли да бъдат уважени исканията му.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното определение въззивния съд е оставил без уважение молби от 28.11.2012г. на Ч. Р. М. за поправяне на очевидна фактическа грешка и тълкуване на определение от 02.07.2012г., допълнено с определение от 05.10.2012г. на АС Велико Търново, тъй като не са налице предпоставките на чл.247 и чл.251 ГПК.
С оглед установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че обжалваното определение не е нищожно, както се твърди от жалбоподателя. Същото е постановено от надлежен съдебен състав в кръга на правомощията му с оглед разпоредбите на чл.248, ал.1 и чл.251, ал.1 ГПК.
Обжалваното определение не е и незаконосъобразно. Съдът е разгледал по същество отправените до него искания и правилно е приел, че в определение от 02.07.2012г., допълнено с определение от 05.10.2012г. на АС Велико Търново, не е допуснато очевидна фактическа грешка, нито мотивите на двете определения са неясни и следва да бъдат тълкувани. Правилно е прието от съда, че се допуска поправка на очевидна фактическа грешка при несъответствие между приетото в мотивите на даден съдебен акт и неговия диспозитив, каквото в случая не е налице. В случая в съответствие с приетото за установено в мотивите е определен и размера на дължимите от жалбоподателя разноски по делото в диспозитива на определението за присъждането им.
Съдът правилно е приел, че определението, с което жалбоподателят е осъден да заплати 100 лева разноски по делото, не е неясно и не следва да бъде тълкувано, тъй като изразената от съда воля в мотивите на същото не е неясна, а напротив от съдържанието на същото и на определението за неговото допълване ясно се вижда на какво основание и какъв размер разноски се дължат от Ч. М…
С оглед на така изложените съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното определение следва да се потвърди.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.12.2012г. по гр.д.№ 331/2012г. на АС Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: