О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
[населено място], 19.04.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1543 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. П. П. и Т. Н. П., двамата от [населено място], общ.В., срещу решение от 17.06.2011г. по гр.д.№1427/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 22.01.2010г. и допълнително решение от 20.12.2010г. по гр.д.№4480/2010г. на Варненски районен съд за уважаване на предявения от Е. Г. Боева иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД. Касаторът И. П. е починал в хода на настоящото производство, поради което производството е продължило в лицето на законните му наследници Т. Н. П., Е. И. П.-К. и П. И. Й..
К. считат, че e налице основаниe по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Е. Г. Боева оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за разваляне на основание чл.87, ал.3 ЗЗД на сключения договор за прехвърляне на собствеността върху застроен недвижим имот в [населено място] срещу задължение за издръжка и гледане, до размер на 4/6ид.части, представляващи притежаваната от ищцата 1/2ид.част в прекратената съпружеска имуществена общност и наследствената й част от частта на съпруга й-прехвърлител в имуществената общност.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с т.1, ТР№30/1981г. на ОСГК, ВКС по въпроса дали третото ползващо се лице може да иска разваляне на договора поради неизпълнение от приобретателя. Соченото противоречие не е налице, тъй като в обжалваното решение е прието, че ищцата е страна-прехвърлител по договора, а доводите за неправилност на изводите на въззивния съд не могат да бъдат обсъждани в производството по допускане на касационно обжалване поради неотносимостта им към основанията за това. Също се отнася и до твърдението за противоречива съдебна практика. В приложеното решение на ВКС по гр.д.№555/2008г., Іг.о. изводът за легитимацията е основан на установеното, че разпореденият имот не е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, за разлика от въззивното решение, в което е прието за установено, че имотът е съпружеска имуществена общност. Със Закона за издаване на нотариални актове за собственост върху общински места, дадени или заети за жилища на бездомници /ДВ бр.101 от 1928 год./законодателят е дал възможност за уреждане правото на собственост върху имотите , заети от части лица и застроени от същите до 1.01.1927 год. Със закона за уреждане собствеността върху общински места, дадени и заети за жилища на бездомници се е уреждало правото на собственост върху заетите и застроени такива имоти след 1.01.1927 год. и до 15.11.1934 год. С Указ № 547 тези два закона са отменени, но е била дадена възможност на купувачите на имотите визирани в тях, да уредят своето право на собственост върху тези имоти, като изплатят дължимите от тях цени за същите в дадения им в този указ срок. С Указ № 141/Д.В. бр.31 от 1954 год./ за узаконяване правото на собственост са дадени срокове за изплащане на купените имоти и се разпорежда изпълнителните комитети на местните народни съвети да снабдят издължилите се с нотариални актове. Съгласно Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места, тези срокове са продължени до края на 1957 год. С посочените нормативни актове се урежда въпроса за снабдяването на купувачите с нотариален акт. От обстоятелството, че дори след разпоредбите на чл.12 от Закона за държавните имоти и чл.18 ЗС, с които се допуска прехвърлянето на правото на собственост да става и без спазване на нотариалната форма, посочените нормативни актове уреждат въпроса за снабдяване на купувачите с нотариален акт следва, че на тези актове се отдава правно значение на прехвърлящи правото на собственост /ТР № 57/1967 год.. ОСГК, ВС/. В случая нотариалният акт е издаден по време на брака между П. Б. и Е. Боева, поради което обстоятелството, че е зает от П. Б. преди сключване на брака му с ищцата Е. Боева, е без правно значение за собствеността и необсъждането на това обстоятелство, с което е мотивирано искането за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката по приложението на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, не съставлява основание за допускане на касационно обжалване. Не кореспондират с данните по делото твърдението на касатора за релевирано възражение за погасителна давност. Не са формулирани правни въпроси, които касаторите считат, че са разрешени с въззивното решение в противоречие с ППВС№3/1973г. и ТР№96/1966г. Изложени са доводи за неправилност на изводите на съда, които не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване. По въпроса за трансформацията на задължението неоснователно се сочи противоречива съдебна практика, след като има формирана задължителна съдебна практика – решения постановени по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№ 756/2009г., ІІІ г.о., по гр.д.№1313/2009 г., ІVг.о., по гр.д.№641/2011г., ІІІг.о., по гр.д.№90/2011г., ІІІг.о., в съответствие с които е постановено въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се съдържат и доводи за неправилност на въззивното решение, които не могат да бъдат разгледани в производството по допускане на касационно обжалване, тъй като не са относими към основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, а към основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, по което касационният съд се произнася само ако бъде допуснато разглеждане на касационната жалба.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Не са представени доказателства за направени разноски за касационното производство, поради което на ответника по касация не следва да се присъждат разноски.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.06.2011г. по гр.д.№1427/2010г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: