О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 559
гр. София, 02.11.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 537/ 2012 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК .
И. К. М. и В. М. Р. са обжалвали определението на Окръжен съд [населено място] № 3 от 05.01.2012г. по ч.гр.д. № 1 /2012г.
С обжалваното определение е потвърдено прекратително определение на Районен съд Тутракан № 535 от 23.11.2011г. по гр.д.№ 431/2011г. на основание чл. 299 ал.2 ГПК, следователно касационното обжалване е допустимо при условията на чл.280 ал.1 ГПК. Разпоредбата предвижда, че касационната жалба следва да бъде разгледана по същество ако съдът се е произнесъл по правен въпрос , който е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, по него има противоречива съдебна практика или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Според разясненията в ТР 1/2009 г. на ВКС, ОСГК и ТК касаторът е длъжен да изложи точна и ясна мотивировка кой е правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и да обоснове специалните предпоставки за допускане на касационното обжалване. Тълкувателното решение с оглед препращата норма на чл.274 ал.3 ГПК се отнася и за частните жалби срещу определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото.
В разглеждания случай въззивният съд е приел, че спорът за собствеността е разрешен с влязлото в сила решение по гр.д.№ 258/2005г. на Тутраканския районен съд, с което е уважен предявеният срещу ищците по настоящото дело ревандикационен иск за същия имот, поради което е налице хипотезата на чл. 299 ал.2 ГПК.
В изложението за допускане на касационното обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на разпоредбите на чл. 124 ал.1 , 140 ал.1 и ал.3 , 274 ал.1 т.1 ГПК. Развити са и доводи за допустимост на касационното обжалване на съдебен акт, преграждащ пътя за разглеждане на делото. Липсва формулиран принципен правен въпрос, въз основа на който да се извърши проверка на основанията по чл.280 ал.1 ГПК, които са различни от доводите за неправилност на определението. Ето защо с оглед разясненията в ТР 1/2010г. на ВКС, ОСГК частната касационна жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Окръжния съд – С. № 3 от 05.01.2012г. по ч.гр.д. № 1/2012г. по чл.274 ал.3 т.1 във връзка с чл.299 ал.2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: