2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
С., 21.11.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 418/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. чл. 274, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от адв. В. Ал. Р. като пълномощник на К. А. К., срещу определение № 2106 от 02.08.2011 г. по ч. гр. д. № 2151/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, с искане за отмяната му като неправилно.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С обжалваното определение Пловдивският окръжен съд оставил без уважение молбата на К. А. К. за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване по гр. д. № 668/2009 г. на Асеновградския районен съд. Изложени са съображения, че молителката е работоспособна и работи по трудово правоотношение при договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 301 лева; в семейството й, което е двучленно – тя и съпругът й с деклариран доход от 480 лева от свободна професия, няма лице, на което молителката да дължи издръжка или да е неработоспособно; относно имущественото състояние са декларирани спорните делбени имоти. С оглед изложеното съдът заключил, че не са налице основанията на чл. 83, ал. 2 ГПК и молбата за освобождаване от държавна такса не следва да бъде уважена.
Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК по молбата за освобождаване от такси и разноски по производството съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. С оглед събраните по делото доказателства правилно въззивният съд не е освободил молителката от заплащане на държавна такса в размер на 1 266.31 лева за въззивно обжалване на решението за извършване на делба. Преценката на съда е формирана в съответствие с установената практика по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК. Неоснователно е позоваването на определение № 1048 от 30.12.2004 г. по ч. гр. д. № 754/2004 г. на ВКС, ІV-то г. о., тъй като произнасянето по искането за освобождаване от държавна такса е резултат от преценката на посочените в закона, но конкретни за всеки отделен случай обстоятелства.
В частната жалба молителката е изложила съображения, че не притежава друго движимо и недвижимо имущество освен делбеното, което да бъде осребрено за заплащане на държавната такса, а това в условията на финансова и ликвидна криза е невъзможно в разумен срок; че делбеното имущество не се ползва по начин, по който да се реализират допълнително доходи; че произдводството не е започнало по нейна инициатива, за да планира наличието на достатъчно парични средства. Изложеното не се включва в понятието «други констатирани обстоятелства» по смисъла на чл. 83, ал. 2, т. 7 ГПК, които следва да бъдат свързани със спецификата на конкретния случай, за да бъдат взети предвид от съда. От съвкупната преценка на данните по делото съгласно критериите по чл. 83, ал. 2, т. т. 1-7 от ГПК не следва извод, че молителката не разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса, поради което и подадената частна жалба се явява неоснователна.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2106 от 02.08.2011 г. по ч. гр. д. № 2151/2011 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: