3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
ГР. С., 24.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 22.04.14 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1095/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на К. Н. срещу въззивното решение на Окръжен съд Хасково/ОС/ по гр.д. №440/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу Агенция „Митници” с пр. осн. чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „старши митнически специалист” на осн. чл.325, т.12 КТ, със заповед от 23.07.12 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК. Поставя като решени в противоречие с практика на ВКС / която не цитира/ и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, 14 въпроса. Въпросите, видно от съдържанието и броя им, са по-скоро доводи от съществото на спора, за което е възразил и ответникът по жалба. Смислово групирани те са за: действието на подзаконовия нормативен акт – Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, приета с ПМС №129/2012 г., в сила от 1.07.12 г. и представлява ли оспорването й пред ВАС основание за спиране на гражданското делото по исковете с пр.осн.чл.344, ал.1 КТ; заповедта за утвърждаване на щатните разписания, въз основа на наредбата, има ли характер на индивидуален административен акт; за предпоставките и наличието на използваното уволнително основание; за правомощията на работодателя да го приложи и необходимо ли е да се мотивира уволнителната заповед, като се посочи защо служителят не се преназначава на новата длъжност; за пределите на съдебен контрол при оспорване на уволнението, за допустимостта/достоверността/ на използваните в случая доказателства и за предмета на проверка и произнасяне от съда.
Въпросът за значението на подзаконовия нормативен акт – цитираната наредба, и има ли преюдициално значение за гражданското дело оспорването й пред административния съд, в случая е преклудиран, защото е разрешен в хода на делото. Определението на въззивния съд за спиране на производството, поради висящия административен спор, е отменено от ВКС по реда на инстанционния контрол, като е прието, че не е налице връзка на преюдициалност.
Заповедта на ръководителя на учреждението за утвърждаване на щатното разписание не е индивидуален административен, а вътрешно служебен акт – ППВС №4/76 г., т.2. Там е посочено, че тази категория актове всъщност нямат белезите на индивидуалния административен акт, защото с тях не се създават задължения, нито се засягат права или защитени от правото интереси на граждани или организации. Задълженията от такива актове произтичат само за лица, които се намират в служебнойерархическа подчиненост на административния орган, и могат да се отнасят само до пряката им служебна работа.
В случая уволнението е извършено след влизане в сила на цитираната наредба на 1.07.12 г. и на утвърденото два дни преди това от работодателя ново щатно разписание, в сила от същата дата. Това е напълно допустимо според практиката на ВКС – напр.р. по гр.д. №944/11 г. на четвърто г.о., където е посочено: „Трудовото правоотношение не може да бъде прекратено преди да бъде изчерпано действието на старото щатно разписание. Най-ранният момент, към който то може да бъде прекратено е последният работен ден на действието на старото щатно разписание, за да може в първия ден на действието на новото щатно разписание работодателят да остане обвързан от трудови правоотношения само с тези работници и служители, за които има предвиден щат. Разбира се, няма пречка трудовото правоотношение да бъде прекратено по-късно – след като е започнало действието на новото щатно разписание”.Така е и в настоящия случай.
Останалите въпроси – за предпоставките на уволнителното основание по чл.325, ал.12 от КТ, за необходимото съдържание на заповедта за уволнение на това основание и за пределите и предмета на съдебен контрол при оспорване на уволнението по исков ред, са застъпени в практиката на съдилищата и ВКС, на която обжалваното решение съответства. Така в р. по гр.д. №1654/09 г. на трето г.о. на ВКС е посочено: „За законно упражняване на правото на уволнение по чл.325, т.12 КТ е достатъчно длъжността да е определена за заемане от държавен служител при положение, че уволненото лице я е заемало по трудово правоотношение. Не са елементи от фактическия състав на нормата процедурните правила, уредени в ПЗР от З., относими към възможността за преназначаване на държавна служба и възникването на служебно правоотношение.” В същия смисъл са р. по гр.д. №392/09 г. на трето г.о. на ВКС, както и постановените от въззивния съд решения по други сходни от фактическа и правна страна дела – напр. по гр. д. № 17049/12 г. на ГС – С. /обжалване на което не е допуснато с опр. по гр. д. № 3493/13 г. на трето г. о. на ВКС/ и по в. гр. д. № 265/13 г. на ОС Пловдив/ обжалване на което не е допуснато с опр. по гр. д. № 3555/13 г. на четвърто г. о. на ВКС/, по гр.д. №1645/13 г. на ГС, С./ обжалване на което не е допуснато по гр.д. №4252/13 г. на трето г.о. на ВКС и др./. След като възможността / респ. отказа/ за преназначаване на държавна служба не е елемент от уволнителното основание по КТ, не са необходими и мотиви за тях в уволнителната заповед.
Въпросите за съответствието в тр. функции на заеманата по тр. правоотношение и определената за заемане по служебно правоотношение длъжност, при разликата в наименованието им, и за относимите към решаването му доказателства е такъв по съществото на спора и ВКС не го разглежда в това производство. Но и този въпрос по същество е еднакво решаван в цитираната практика, като въз основа на представените от страните сходни доказателства е формиран извод за преобразуване на длъжността по тр. правоотношение в предвидена занапред за заемане по служебно.
Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Хасково по гр.д. №440/13 г. от 13.11.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: