2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
София, 28.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 542 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. Р. Е., с адрес в [населено място], представляван от адв. Л. И., против решение № 81 от 16 ноември 2018 г., постановено по в.гр.д. № 294/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място], в частта му, с която се потвърждава решение № 305 от 8 юни 2018 г., постановено по гр.д. № 1253/2017 г. по описа на районния съд в [населено място] в частта, с която е отхвърлен искът на Е. за осъждане на Н. Д. К. и Д. К. И. – двамата с адрес в [населено място], да му заплатят съответно по 7591,57 лева и 8516,07 лева, представляващи сумите, с които всеки от тях неоснователно се е обогатил за извършени подобрения в жилище в [населено място].
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Сочи се, че въззивният съд не е изложил мотиви по доводите във въззивната жалба – решението е недопустимо, защото в исковата молба са записани по отделно всички претенции, а в решението исковете са уважени като цяло и така е ограничено правото на защита на страните. Оспорва се изводът на съда, че претенцията за парната инсталация е изтекла по давност, тъй като давност между съпрузи не тече, а бракът с К. е прекратен през 2017 г. Съдът неправилно обсъдил и възприел счетоводните експертизи, като е определил по-малка стойност на доказаните строително монтажни работи, от действително установените с експертизите. Въззивният съд неправилно е обсъдил доводите за определените от първата инстанция разноски. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците Н. Д. К. и Д. К. И. – двамата с адрес в [населено място], представлявани от адв. Л. С., в отговор на касационната жалба оспорват наличието на основание за допускане на касационното обжалване, и твърдят, че касационната жалба е неоснователна.
По предявените искове по чл. 59 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на изградени подобрения в имот на ответниците, съдът е съобразил, че процесният имот е собственост на ответниците, ищецът и ответницата са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен през 2017 г., че според свидетелските показания и заключенията на експертизите през 2011 г. е била изградена парна инсталация с котел на твърдо гориво, през 2012 г. е била направена изолация на тавана на жилището, през 2014 г. била направена външна изолация на втория етаж на къщата, и през същата година били изградени варовикови первази на къщата, както и че ищецът е плащал на работници и майстори за извършени работи и е закупувал материали. Съобразени са и техническата и допълнителната техническа експертиза, според които стойността на подобренията, включващи материали и труд, е в общ размер от 7992,69 лева, като сумата е сборът от стойността на парната инсталация с котел от първоначалната експертиза, и цялата финансова стойност на извършената топлоизолация, фасада на жилището, както и материали и труд към 2014 г. от допълнителната експертиза. Приема се, че не е налице основание за солидарно осъждане на ответниците. За основателно е счетено възражението на ответника, че искът е погасен по давност по отношение на него относно изградената през 2011 г. парна инсталация – искът е предявен след изтичане на пет годишния период от процесното подобрение. В частта за разноските е прието, че първата инстанция е съобразила размера им с оглед изхода на делото.
Поставените въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване. Необходимо е да се отбележи, че макар касаторът изрично да поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не се сочи практика на ВС и ВКС, на която дадените от въззивния съд разрешения да противоречат.
На първо място се пита при две единични експертизи, назначени по делото, от което едната е първична, а втората е нова, след оспорване на първата, тъй като последната е била неясна, с коя от двете съдът следва да се съобрази, ако имат големи различия, и следва ли съдът при противоречие между тях да назначи нова тройна експертиза или ще се обоснове на последната експертиза. В процесния случай в първоначалното заключение на вещо лице са дадени стойности към 2011 г. и към 2017 г. на извършените строително монтажни работи – изградена парна инсталация на втори етаж, изолация на таваните в спалня и кухня, хол, детска стая, коридор и баня, външна изолация на втори етаж и на сутеренен етаж, и поставяне на варовикови первази. Заключението на вещото лице е оспорено от ищеца в частта относно външната изолация и варовиковите первази, като е отправено искане за поставяне на допълнителна задача. Назначена е допълнителна техническа експертиза, която дава заключение за цялата финансова стойност на вложените материали и труд при извършването на всички видове строителни работи в жилището на втория етаж, както и по фасадата на жилището, и при монтажа на подпрозоречните первази и мозаечната мазилка към 2014 г., съответно към 2017 г. Допълнителната експертиза не е оспорена от ищеца и не е направено искане за назначаване на нова експертиза.
Според установената съдебна практика (сравни например решение № 129 по гр.д. № 60344/2016 г., ІІІ г.о., ВКС), не всяко оспорване на представеното заключение води до възлагането на допълнително или повторно заключение. Допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение. Заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички събрани и относими по делото доказателства. В тази връзка съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице дори и когато страната не е направила възражение срещу него – чл. 202 ГПК, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Излагането на мотиви относно годността на експертизата в случая е относимо към първоинстанционния съдебен акт, а не към въззивния, тъй като във въззивната жалба на ищеца подробно е обосновано оплакване за извършената външна изолация и варовиковите первази, но отговор от въззивния съд не е даден. След като правен въпрос по приложението на чл. 269 ГПК заради липсата на произнасяне по надлежно въведено оплакване, не се отправя (независимо от оплакването в тази насока в касационната жалба), то касационното обжалване по изрично поставения въпрос не следва да се допуска.
Вторият въпрос – следва ли съдът да се произнесе в диспозитива на решението си по всеки един от предявените искове или следва да посочи единствено обобщената сума, до която е уважил предявените искове, също не води до допускане на касационното обжалване. Макар да е вярно, че ищецът в петитума на исковата молба е изредил сумите, които претендира за осъществяването на отделните строително монтажни работи, ясно е заявено, че се претендира солидарното осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 9590 лева, представляваща стойността на извършените подобрения в жилището на ответниците, едва след което е посочено в какво се изразяват отделните работи и стойността им според ищеца. Посочването на отделните строително монтажни работи и тяхната стойност в исковата молба не означава, че са предявени искове за всяка отделна работа при условията на обективно съединяване на исковете. Ето защо въпросът не е обусловил изхода на спора, поради което допускането на касационното обжалване не се налага.
Предвид недопускането на касационното обжалване, е основателно искането за присъждане на сторените разноски за касационното производство от ответницата К., които са в размер на 600 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение № 81 от 16 ноември 2018 г., постановено по в.гр.д. № 294/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място], в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Е. Р. Е., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], да заплати на Н. Д. К., с адрес в [населено място], [улица], сумата от 600,00 (шестстотин) лева разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: