О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
София, 06.10.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2031/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. К. Йонкова и А. С. Й. – двамата със съдебен адрес в [населено място], и частна касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” със седалище в [населено място] против определение № 989 от 04.04.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 1394/2015 г. на Софийски апелативен съд.
С частната касационна жалба на А. К. Йонкова и А. С. Й. е обжалвана частта от посоченото определение, с която е потвърдено определение № 2823 от 06.02.2015 г. по гр. д. № 16173/2014 г. на Софийски градски съд в частта, с която всеки от жалбоподателите е осъден да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” разноски по чл.78, ал.4 ГПК в размер на 5 030 лв. В жалбата се поддържа, че инстанциите по същество неправилно са присъдили на ответника цялото адвокатско възнаграждение, уговорено за защита до окончателното приключване на делото, без да съобразят обстоятелството, че делото е прекратено поради оттегляне на исковете преди извършване на процесуални действия по разглеждането му и че ответникът е депозирал отговор по чл.131 ГПК в деня, когато му е връчен препис от определението за прекратяване. Като считат, че с оглед на фактите по делото няма правно основание на ответника да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, частните жалбоподатели молят за отмяна на определението. Допускането на касационно обжалване обосновават с бланкетно позоваване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, без да сочат правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
На 16.07.2015 г. по делото е депозирана молба от А. Йонкова и А. Й., с която същите уведомяват Върховния касационен съд, че с молба от 07.11.2014 г. са оттеглили пълномощията на адв. И. Л., чрез когото е подадена частната касационна жалба, и желаят да продължи разглеждането на прекратеното гр. д. № 16173/2014 г. При справка по делото съставът на ВКС констатира, че молбата за оттегляне на пълномощното на адв. Л. е депозирана пред Софийски апелативен съд на 26.05.2015 г. – след подаване на частната касационна жалба и отстраняване на нередовността й чрез представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, поради което не рефлектира върху допустимостта на жалбата. Искането за продължаване на заведеното пред Софийски градски съд дело, което е прекратено с определение от 28.11.2014 г., не е предмет на производството по обжалване на определението за разноските и не следва да се обсъжда.
Ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” изразява становище за недопускане на определението до касационно обжалване и за неоснователност на подадената от насрещните страни жалба по съображения в писмен отговор от 22.06.2015 г.
Частната касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” е насочена срещу частта от въззивното определение, с която е потвърдено определение № 2823 от 06.02.2015 г. по гр. д. № 16173/2014 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над сумите 5 030 лв. до претендираните 8 280 лв. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилно приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК при намаляване на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя на пълномощника му по делото, и се прави искане за отмяна на определението в обжалваната част и за присъждане на адвокатското възнаграждение в пълния уговорен размер. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а като значим за изхода на делото е формулиран следния въпрос : „Прекомерно ли се явява адвокатското възнаграждение с оглед правната и фактическа сложност на делото, когато извършените от адвоката процесуални действия по делото са се състояли само в подаване на отговор на исковата молба, което се явява най-важното процесуално действие в хода на делото”.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК А. К. Йонкова и А. С. Й. не са заявили становище по жалбата на другата страна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частните касационни жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Софийски градски съд в обжалваната от А. К. Йонкова и А. С. Й. част, с която двамата жалбоподатели са осъдени да заплатят на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” разноски по чл.78, ал.4 ГПК в размер на по 5 030 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за защита и съдействие по прекратеното поради оттегляне на исковете гр. д. № 16173/2014 г., Софийски апелативен съд е приел, че след като на ответника е връчен препис от исковата молба и преди оттеглянето на исковете той е заплатил адвокатско възнаграждение, за да организира защитата си по делото и да подаде отговор по чл.131 ГПК, същият има право да бъде възмезден на основание чл.78, ал.4 ГПК за направените разноски за адвокатско възнаграждение. Позовавайки се на практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.78, ал.4 ГПК, въззивният съд е посочил, че доколкото възнаграждението е заплатено преди подаване на молбата за оттегляне на иска и преди прекратяване на производството по делото, ищците – частни жалбоподатели дължат заплащането му на ответника до размера, присъден от първоинстанционния съд след прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК.
Въззивният съд е потвърдил определението на Софийски градски съд и в обжалваната от ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” част, с която по възражение на ищците с правно основание чл.78, ал.5 ГПК първоинстанционният съд е намалил уговореното и платено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение до предвидения в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС минимален размер от 5 030 лв. и не е уважил искането на жалбоподателя за присъждане на възнаграждение в пълния уговорен и платен размер от 8 280 лв. За да се произнесе в посочения смисъл, съдът е преценил, че възнаграждението от 8 280 лв. е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото, като е възприел и аргументите на първоинстанционния съд, че извършените от процесуалния представител на ответника действия се свеждат до изготвяне и подаване на отговор по чл.131 ГПК.
Становището на настоящия състав на ВКС по допускане на касационното обжалване е следното :
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение/определение да е разрешен правен въпрос, включен в предмета на делото, който е обусловил правните изводи на съда и изхода на правния спор и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Според разясненията и задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правилността на въззивния съдебен акт не е предмет на проверка в стадия за допускане на касационно обжалване и въпросите, които имат значение за правилността на акта, не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК; Посочването на значимия за конкретното дело правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е задължение на касатора, като касационната инстанция няма правомощия да формулира и извежда служебно този въпрос, ако той не е посочен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
В представеното от частните жалбоподатели – ищци изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК /означено като „молба – основание”/ не е формулиран правен въпрос, отговарящ на изискването на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа само доводи, че въззивният съд не е съобразил безспорното обстоятелство, че производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска, предхождащо отговора по чл.131 ГПК, и че депозирането на отговора, за който ответникът претендира адвокатско възнаграждение, е извършено след прекратяване на делото. Наведените доводи са относими към правилността на въззивното определение и предвид указанията в цитираното тълкувателно решение не могат да бъдат подведени под общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Освен това те не кореспондират и с доказателствата по делото, от които е видно, че връчването на препис от исковата молба на ответника и заплащането на адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител за защита по предявените пред Софийски градски съд осъдителни искове предхожда по време оттеглянето на исковете и прекратяването на делото на основание чл.232 ГПК.
Непосочването на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК съставлява самостоятелно основание за недопускане на въззивното определение до касационен контрол в обжалваната от частните жалбоподатели – ищци част. За изчерпателност следва да се отбележи, че касационно обжалване не може да бъде допуснато и поради отсъствие на допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, на която жалбоподателите са се позовали бланкетно. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице в случаите, при които с въззивния съдебен акт е разрешен правен въпрос, обусловил изхода на конкретното дело, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради това, че касационното му разглеждане ще допринесе за промяна на неправилна съдебна практика или за осъвременяването й с оглед изменения в законодателството и ще създаде съдебна практика по прилагане на непълни, неясно или противоречиви закони или ще допринесе за осъвременяване на практиката предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По въпроса за отговорността за разноски по чл.78, ал.4 ГПК в случай на прекратяване на делото съществува трайна и задължителна практика на ВКС, което изключва възможността за допускане на въззивното определение до касационен контрол на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Тази практика е намерила израз в множество определения по чл.274, ал.3 ГПК, едно от които определение № 289/12.05.2011 г. по ч. гр. д. № 255/2011 г. на ВКС, ІV г. о. В посоченото определение е възприето разрешението, че ответникът има право на разноски при прекратяване на производството по делото, без значение на какво основание е прекратено делото и дали е било проведено първо съдебно заседание; Щом като е получил препис от исковата молба и е сторил разноски за адвокатско възнаграждение, за да подаде отговор по чл.131 ГПК, ответникът има право да бъде възмезден за всички разноски, които е извършил във връзка с ползването на адвокатска помощ; Достатъчно условие за възникване на правото на разноски по чл.78, ал.4 ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл.131 ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството. Въззивното определение е постановено в съответствие с цитираната съдебна практика, тъй като при осъждането на частните жалбоподатели за разноски по чл.78, ал.4 ГПК е съобразено обстоятелството, че ответникът е ангажирал адвокатска защита по делото и е заплатил адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по чл.131 ГПК след получаване на препис от исковата молба и преди връчване на препис от определението за прекратяване на делото поради оттегляне на исковете. Предвид съответствието му със задължителната практика определението не може да се допусне до касационен контрол и на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. гр. д. № 1394/2015 г. в обжалваната от ищците А. К. Йонкова и А. С. Й. част.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и в частта, обжалвана от ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”.
Частният жалбоподател – ответник е обосновал приложното поле на касационното обжалване с въпроса дали адвокатското възнаграждение се явява прекомерно с оглед правната и фактическа сложност на делото, когато извършените от адвоката процесуални действия са се състояли само в подаване на отговор на исковата молба, което е най-важното процесуално действие по делото. Поставен по този начин, въпросът не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за формиране на правните изводи на съда в производството по чл.248 ГПК. От една страна, на посочения въпрос не може да бъде даден единен и приложим към всички случаи на направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК отговор, тъй като разрешаването му предполага съпоставяне на конкретния размер на адвокатското възнаграждение с конкретния обем на адвокатската услуга по изготвяне на отговор на искова молба, а те са различни и специфични за всяко дело. От друга страна, за да отговори на въпроса в рамките на разглежданото дело, касационната инстанция следва да провери правилността на решаващия извод на въззивния съд, че с оглед обема на адвокатската дейност, осъществена от пълномощника на ответната страна до момента на оттегляне на исковете, ответникът няма право на разноски за адвокатско възнаграждение в пълния уговорен и заплатен размер, а само на разноски за адвокатско възнаграждение, редуцирано до минималния размер по Наредба № 1/2004 г. на ВАС. Намаляването на адвокатското възнаграждение е резултат от преценката на въззивния съд за прекомерност на възнаграждението спрямо фактическата и правна сложност на делото и реално осъществената от пълномощника – адвокат услуга за времето до прекратяване на делото, а правилността на тази преценка не е предмет на производството по допускане на касационно обжалване, в каквато насока са указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Поради изложеното въззивното определение не може да се допусне до касационно обжалване по поставения в изложението въпрос.
За неоснователни следва да се приемат доводите на частния жалбоподател – ответник, че посоченият от него въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В съобразителната част на Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – т.3, са дадени подробни разяснения относно предпоставките на чл.78, ал.5 ГПК за намаляване поради прекомерност на адвокатско възнаграждение, уговорено за защита по конкретно дело. Посочено е, че основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, която е различна при всеки отделен случай; Ако в резултат на тази преценка съдът изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, той намалява договорения адвокатски хонорар при съобразяване на предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС минимален размер. Дадените с тълкувателното решение разяснения изясняват в достатъчна степен смисъла и съдържанието на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, с която въззивният съд е мотивирал намаляването на претендираното от частния жалбоподател адвокатско възнаграждение. При наличието на тези разяснения касационното разглеждане на поставения от жалбоподателя въпрос няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, каквото е изискването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В зависимост от горните съображения определението по ч. гр. д. № 1394/2015 г. на Софийски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване в частта, обжалвана с частната касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 989 от 04.04.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 1394/2015 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :