4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
[населено място], 08.07.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на втори юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 403/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Я. Н., чрез адв. С. С. срещу определение №2347 от 25.10.2013г., постановено по ч.гр.дело № 3329/2013г. на Софийския апелативен съд, гр.о. , І състав с което е потвърдено определение от 14.06.2013г. по т.дело № 2201/2012г. на СГС, т.о., VІ -17 състав. Развити са съображения за правния интерес на частният жалбоподател от предявяване на иск по чл.74 ТЗ, което произтича от членственото му правоотношение в дружеството [фирма]. Според касатора конситутивният иск по чл.74 ТЗ има действие по отношение на всички, а не само спрямо страните по делото, каквито неправилни изводи са направени от първоинстанционния съд. Счита, че членствените му права не са пракратени и поради факта, че дружеството не е изплатило дела като съдружник на основание чл.125, ал.3 ТЗ. Формулира въпроси :1. посочената в чл.517, ал.3, изр. първо ГПК възможност на взискателя за прекратяване на участието на длъжника – съдружник в О.- на коя от посочените възможности в чл.125 ТЗ е аналогична – на тази по чл.125, ал.1, т.2 / изключване на съдружник/ или чл.125, ал.2 ТЗ / доброволно прекратяване на членство/ и 2. следва ли да се доказва в отделно производство / чл.36 ЗОЗ, във връзка с чл.439 ГПК/ липсата или наличието на качеството на заложен кредитор, респ. липсата или наличието на останало задължение, при наличие на реализирано производство по прехвърляне на търговското предприятие на дружеството –длъжник по залог на търговско предприятие. Според касатора отговорите на тези въпроса са от значение за точното прилагане на правото, доколкото от жалбоподателя се претендират повторно сума, за която Банката е била удовлетворена с прехвърленото предприятие на трето лице и доколкото предприетите действия по договор за залог срещу дружествените дялове на съдружника имат за цел да увредят неговите интереси. Представя решение № 145 по т.дело №524/2004г. на ВКС, ТК.
Ответникът по частната жалба [фирма] не представя писмен отговор в срока по чл.176, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав н първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
СГС е върнал исковата молба на Я. Н. срещу [фирма], с правно основание чл.74 ТЗ, поради недопустимост на предявения иск. Предмет на иска е отмяна на решение на общото събрание на дружеството от 27.03.2012г. За да потвърди определението, САС също е приел, че към датата на предявяване на иска ищецът е с прекратени членствени правоотношения, считано от 16.11.2011г., което прави конситутивният иск недопустим. Прекратяването е настъпило след връчено на дружеството предизвестие от 15.11.2011г., подадено от „Инвесткредит Б.” АГ, за напускане на дружеството от Я. Н.. Изложени са съображения, че за да бъде противопоставимо на кредитора решението по чл.74 ТЗ, искът трябва да бъде съединен с иск по чл. 439 ГПК за установяване, че кредиторът не е имал право да упражни правото си по договор за залог върху дружествените дялове на съдружника защото вземането му е погасено.
По първият материалноправен въпрос е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като произнасянето му е включено в предмета на спора. Не е налице обаче специфичното изискване по допълнителната предпоставка въпросът да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитието на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му с оглед отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и когато съдилищата изоставят едно тълкуване, за да възприемат друго, какъвто не е настоящия случай. За точното прилагане на закона – в случая разпоредбата на чл.45 ЗОЗ и чл.125, ал.2 ТЗ не е налице необходимост от тълкуване, тъй като не се касае за неясна норма или за непълнота на закона, която да налага задължително тълкуване. Съгласно чл.45 ЗОЗ кредиторът, в чийто полза е заложен дял от търговското дружество, има право в случай на неизпълнение да отправи изявление за прекратяване на дружеството, съгласно чл.96 ТЗ или прекратяване на участието на залогодателя със заложения дял, съгласно чл.125, ал.2 ТЗ. Случаят е точно такъв. Жалбоподателят Я. Н. е заложил дружествения си дял в [фирма] / кредитополучател/ за обезпечаване на вземането на кредитодателя „Инвесткредит Б.” АГ. Законът ясно разписва правата на кредитора за насочване изпълнение срещу заложения дял на съдружника, както и основанието за прекратяване – прекратяване с отправено едностранно предизвестие от съдружника до дружеството по чл.125, ал.2 ТЗ. П. от упражненото право от заложния кредитор, в хипотезата на чл. 45 ЗОЗ вр. с чл. 125, ал. 2 ТЗ, е че то се превръща в право да получи паричната равностойност на дружествените дялове, в резултат на изпълнението на особения залог и прекратяване на членственото правоотношение / решение №284 по т.дело №651/2004г., ВКС, ТК/. Изцяло в съответствие със закона и последователната съдебна практика е застъпеното от въззивния съд становище, че в хипотезата на чл.125, ал.2 ТЗ прекратяването на членственото правоотношение настъпва автоматично с изтичане на посочения в закона срок, като уреждането на имуществените последици със съдружника е само една законова последица от прекратяване на членственото правоотношение, така решение № 46 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 500/2009 г., II т. о., ТК, по чл.290ГПК. Представеното от касатора решение на ВКС, ТК по т.дело №524/2004г. няма отношение към формулирания от касотора правен въпрос.
Не е налице и поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по втория въпрос. С определение № 720/27.07.2012 г. по ч. т. д. № 436/2012 г. състав на ВКС, II т. о. и определение № 1 от 4.01.2013 г. по ч. т. д. № 728/2012 г., състави на ВКС, ТК са дали отговор на правни въпроси, идентични с въпросите, чието разрешаване е обусловило изхода на настоящото дело. При защита срещу материалноправната незаконосъобразност на предприето принудително изпълнение, каквито доводи са наведени от частния касатор, правният интерес на съдружника, заложил като обезпечение дружествения си дял, е чрез предявяване на отрицателен установителен иск. Предметът на отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 във връзка с чл. 439 ГПК във връзка с чл.36 ЗОЗ се свежда до отричане на заложното право на кредитора като право да пристъпи към удовлетворяване от заложеното право. Чрез отричане на заложното право на кредитора, ще бъде отречено упражняването на потестативното право по чл.45 ЗОЗ за прекратяване на членството на съдружника в дружеството с ограничена отговорност и настъпване на последиците по чл.125, ал.2 ТЗ за съдружника.
В обобщение не е налице допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2347 от 25.10.2013г., постановено по ч.гр.дело № 3329/2013г. на Софийския апелативен съд, гр.о., І състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: