О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.559
гр. София,08.07.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на десети май, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2767 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №2382 от 19.12.2014 г. по в.гр.д.№2835/2014 г. на САС. С обжалваното решение е отменено решение от 09.05.2014 г. по в.гр.д.№41278/2013 г. на СГС, вместо което [фирма] е осъдено да заплати на В. А. Г., на основание чл.208, ал.1 от КЗ /отм./ застрахователно обезщетение в размер на 27 000 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, лихва за забава от 07.12.2010 г. до 25.03.2013 г. в размер на 2 431.38 лв., а на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 1 998 лв. разноски.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушение на съществени съдопроизводствени правила, като изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Може ли съдът да игнорира част от събраните по делото доказателства при формиране на правните си изводи и постановяване на решението. 2. Може ли да се приеме, че застрахователният договор е породил правното си действие при положение, че МПС не е предоставено за оглед пред застрахователя съгласно ОУ към договора за застраховка Каско, а пред трето лице. 3. Допустимо ли е съдът чрез тълкуване да дерогира волята на страните по застрахователното правоотношение като приеме, че е налице валидно сключен и влязъл в сила застрахователен договор при положение, че застрахованото лице не е изпълнило задължението си да предостави МПС за оглед пред застрахователя. Спрямо първия от въпросите се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради решаването на въпроса в противоречие с разясненията, дадени с ТР №1/04.01.2001 г. по т.д.№1/2000 г. на ОСГК на ВКС, а спрямо втори и трети от въпросите – основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради значението им за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация – В. А. Г. заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като е подал касационна жалба срещу решение №404 от 27.02.2015 г. по в.гр.д.№2835/2014 г. на САС, с което е оставена без уважение молбата за поправка на допусната фактическа грешка в решение 2382 от 19.02.2014 г. и за изменение на същото решение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв.
В жалбата се съдържат съображения, че решението в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл.247 от ГПК, е неправилно, като се поддържа, че съдът не е обсъдил аргументацията за допусната грешка в калкулацията при изчисляване на размера на дължимата лихва за забава върху безспорни главница и период, посочени в мотивите и диспозитива на решението. По отношение на решението в частта, с която съдът се е произнесъл по молба по чл.248 от ГПК /имащо характер на определение, съответно жалбата срещу което има характер на частна жалба по чл.274, ал.2 от ГПК/ се навеждат доводи, че съдът не е взел предвид, че всички разноски по производството, с изключение на държавната такса, са поети от процесуалния представител на ищеца, което обуславя материалната затрудненост по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв, а и представителят е посочил, че ищцата му е близка, което обстоятелство не подлежи на доказване.
[фирма] заявява становище за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационните и частната жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.
За да постанови решение №2382 от 19.12.2014 г., въззивният съд е приел за установено наличието на сключен между страните договор за застраховка Автокаско и настъпването на предвидено в договора застрахователно събитие – кражба на МПС в срока на застрахователно покритие. По отношение на спорния по делото въпрос – за изпълнение на задължението на ищцата да предостави автомобилът за оглед, за да има действие договорът за застраховка, въззивният съд, анализирайки събраните по делото доказателства, е достигнал до извод, че оглед и маркиране на автомобила са извършени на датата на сключването на договора за застраховка, от лице, посочено от застрахователя, с което са изпълнени изискванията на общите условия.
Във връзка с постъпила от ищцата молба за поправка на допусната очевидна фактическа грешка и за изменение на решението в частта за разноските, въззивният съд е постановил решение №404 от 27.02.2015 г., в което е приел, че не се констатира допускане на очевидна фактическа грешка по отношение на размера на присъдените с решението лихви за забава, както и че по делото липсват каквито и да е било доказателства за наличие на някоя от хипотезите на чл.38, ал.2 от ЗАдв, с оглед което е оставил без уважение молбите по чл.247 и чл.248 от ГПКV
Настоящият състав намира, че въззивно решение №2382 от 19.12.2014 г. не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Формулираният от касатора [фирма] първи въпрос не е решен в противоречие с посочената в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК практика, а и със служебно известната на настоящия състав практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК. Съгласно последната, в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства. С визираното разрешение, което се възприема от настоящият състав, въззивният съд се е съобразил изцяло, респективно не се установява наличие на наведеното селективно основание – в решението са изложени мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено разрешение по очертания от ищеца предмет на делото, след произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, възражения на ответника. Доколко изложените съображения и направените въз основа на тях изводи са обосновани е въпрос, отнасящ се до правилността на решението, която обаче не е основание за допускането му до касационно обжалване.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, втори и трети от поставените в изложението по чл.284, ал.3, т1. от ГПК въпроси, не са обусловили решаващата воля на съда. С тези въпроси касаторът юридическо лице предпоставя възприето от въззивния съд становище за липса на изпълнение на задължението на застрахования да предостави МПС за оглед пред застрахователя, което предоставяне обаче е прието за безспорно установено в обжалваното решение. Доколко този извод на въззивния съд е обоснован, е въпрос също отнасящ се до правилността на решението, която както бе посочено не е основание за допускане на касационно обжалване.
До касационно обжалване не следва да бъде допуснато и решение №404 от 27.02.2015 г. в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл.247 от ГПК.
В случая не е формулиран материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд. В този смисъл и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационните жалби – правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, а от друга страна ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, настоящият състав намира, че въззивното решение в тази му част не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Неоснователна се явява частната жалба срещу решението в частта му, имаща характер на определение.
В хода на първоинстанционното и въззивното разглеждане на делото, ищцата и процесуалният й представител последователно са поддържали тезата, че поради материално затруднение на ищцата, й се оказва безплатна процесуална помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Предвид липсата на каквито и да е доказателства в тази насока, изводът на въззивния съд за неустановяване на този факт по делото, респективно за липсата на основание за присъждане на разноски по чл.38, ал.2 от ЗАдв е правилен и следва да бъде споделен. Едва в молбата по чл.248 от ГПК, след постановяване на въззивното решение, процесуалният представител на ищцата е посочил, че алтернативно поддържа, че ищцата му е близка, поради което безплатната адвокатска помощ е оказана на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. Това основание обаче е въведено несвоевременно, поради което същото не е следвало да бъде разглеждано от въззивния съд, а и не следва да се разглежда от настоящата инстанция, поради което решението в частта му, имаща характер на определение, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №2382 от 19.12.2014 г. по в.гр.д.№2835/2014 г. на САС.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение на №404 от 27.02.2015 г. по в.гр.д.№2835/2014 г. на САС, в частта, с която е оставена без уважение молбата за поправка на допусната фактическа грешка в решение №2382 от 19.02.2014 г. по в.гр.д.№2835/2014 г. на САС.
ПОТВЪРЖДАВА решение №404 от 27.02.2015 г. по в.гр.д.№2835/2014 г. на САС, в частта, с която е оставена без уважение молбата за изменение на решение №2382 от 19.02.2014 г. по в.гр.д.№2835/2014 г. на САС в частта за разноските за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.