О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
София, 16.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 8 юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 4437 /2008 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
П. И. П. от с. Г. община Р. е обжалвала решението на Разградския окръжен съд от 06.02.2008г по гр.д. № 444/2007г с което е оставено в сила решението на Разградския районен съд от 08.11.2007г по гр.д. № 1512/2006г. С това решение съдът отхвърлил исковете й за собственост върху 195 кв.м. дворно място,предявени срещу Й. М. П. и П. К. П. и срещу Д. Д. Д. и Й. Т. Д. за дворно място от 105 кв.м.-двете дворни места представляващи части от УПИ * от кв.51 по регулационния план на село Г. община Р.,като в полза на ответниците П е присъдил и направените по делото разноски в размер на 416.82 лева.
В изложението към касационната жалба се твърди,че решението на въззивният съд било неправилно и че тази неправилност можело да бъде отстранена чрез „тълкуването на правната норма” от Върховния касационен съд,което имало значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховният касационен съд след проверка на посоченото основание за допустимост,прие следното:
Производството по делото е било по повод спор за собственост върху 195 кв.м. дворно място,което по твърдения на ищцата П. И. П. ответниците Й. М. П. и П. К. П. като собственици на съседния УПИ * от кв.51 по регулационния план на село Г., го били приобщили към своя урегулиран имот.
И за 105 кв.м. дворно място представляващо също част от УПИ * от кв.51 с. Г.,също собственост на П. И. П.,което дворно място другите двама ответници Д. Д. Д. и Й. Т. Д. ,като собственици на УПИ ХІV-458 от кв.51 по регулационния село Г.,били неоснователно завладяли приобщавайки го към своя имот.
Исковете са били отхвърлени,както от Разградския районен съд,така и от Разградския окръжен съд който е оставил в сила първоинстанционното решение. Съдилищата са приели,че ищцата-касационен жалбоподател П. И. П. не е доказала твърденията си за неправомерно завзети части от собственият й поземлен имот и приобщени към съседните УПИ и като недоказани твърденията й, исковете основаващи се на разпоредбата на чл.108 ЗС,са били отхвърлени.
При този начин на процедиране не съществува основание за допускане до касационно обжалване решението на Разградския окръжен съд. Не са били разглеждани съществени въпроси от процесуалното или материално право в противоречие с практиката на съдилищата в страната,или на ВКС. Разрешаването на такива въпроси не би имало значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото,защото като не са били доказани претенциите на ищцата,точно е бил приложен материалния закон-не са били налице основанията за уважаване на исковете по чл.108 ЗС.
Върховният касационен съд като взе предвид горното,счита че искането за допускане касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно .
Ето защо и на основание гореизложеното,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Разградския окръжен съд от 06.02.2008г по гр.д. № 444/2007г
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: