ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N559
София, 25.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 4 юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 279-2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “П”ООД-г. София срещу въззивното решение от 21.12.09 г. по г.д. №466/09г. на ОС-г. Видин, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 20.07.09г. по г.д. №49/09г. на РС-г. Видин.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за процесуална недопустимост на обжалваното въззивно решение, както и за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281т.2 и т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвидените в чл.280 ал.1т.1-т.3 ГПК основания.
П. се, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по съществен процесуалноправен въпрос, а именно относно правния интерес от предявяване на отрицателния установителен иск от ищеца “В”АД-г. Видин.
В тази връзка касаторът развива съображения, че за ищеца не е налице правен интерес от установяване неизпълнението на задълженията на ответника “П”ООД-г. София-касатор в настоящето производство на задълженията му по сключения между тях договор № 22-Т/15.06.04г. и допълнително споразумение, обективирано в двустранен протокол от 6.12.06г.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
От представените по делото доказателства се установява, че между страните по делото има сключен договор № 22-Т/15.06.04г. и допълнително споразумение, обективирано в двустранен протокол от 6.12.06г. На основание така сключения договор и допълнителното споразумение изпълнителят по договора “П”ООД-г. София се е задължил да извърши проучване, доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на автоматизирана система за управление/АСУ/ на котел 1, турбогенератори 1 и 2 и газанализатор към ТЕЦ-а на “В”АД-г. Видин.
По делото е изслушана и приета СТЕ, според констатациите на която е налице неизпълнение на уговореното между страните и по-специално системата за непрекъснато измерване/СНИ/, монтирана в ТЕЦ-а на “В”АД-г. Видин не отговаря на законоустановените изисквания, предвидени в Наредба №6/26.03.1999 г. и И. №1/03.07.03г. Без монтиране на дебитомер според констатациите на приетата СТЕ не би могло да се извършва реално количествено определяне емисиите на замърсители, каквито са отпадъчните газове, което се явява необходимо и задължително условие за функциониране на централата на ТЕЦ-“В”АД-г. Видин. Последното обуславя и наличието на правен интерес у ищеца “В”АД-г. Видин от установяване неизпълнение на задълженията на “П”ООД-г. София, произтичащи от сключения между страните договор и допълнително съглашение, предвид възможните евентуални санкции, които биха могли да бъдат наложени на ищеца “В”АД-г. Видин от държавните контролни органи.
Ето защо по основополагащия процесуалноправен въпрос от значение за правилността на решението, а именно наличието на правен интерес у ищеца за предявяване на установителен иск следва да се отговори положително, при което положение правилно въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на РС-г. Видин, с което така предявения установителен иск е бил уважен.
Приложените към изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК съдебни решения и ППВС не обосновават наличие на отменителните основания по чл.280ал.1т.1и т.2 ГПК, тъй като разглеждат случаи, различни от настоящия.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.
В конкретния случай не е налице противоречива съдебна практика по прилагане на нормата на чл.79 ал.1ЗЗД и чл.97 ГПК/отм./, поради което ВКС-ТК намира, че не е налице релевираното от касатора основание за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280ал.1т.3 ГПК.
По действащия ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличие на предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки, а именно произнасяне от въззивният съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, на съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В разглеждания случай касаторът не е формулирал какъвто и да е въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, на съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. С оглед принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, съдържащ се в разпоредбата на чл.6 ГПК, ВКС не е задължен служебно да го извежда от изложението към касационната жалба по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, в който смисъл е задължителната практика на ВКС, обективирана в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. При това положение не е установена основната предпоставка за наличието на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като изложението не позволява извършване на преценка за съществуване на селективните критерии, установени в чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 21.12.09 г. по г.д. №466/09г. на ОС-г. Видин, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 20.07.09г. по г.д. №49/09г. на РС-г. Видин.
С оглед изхода на делото на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касационната жалба “В”АД-г. Видин следва да бъдат присъдени 400 лв. съдебни разноски, представляваща изплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 21.12.09 г. по г.д. №466/09г. на ОС-г. Видин, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 20.07.09г. по г.д. №49/09г. на РС-г. Видин.
ОСЪЖДА “П”ООД-г. София да заплати на “В”АД-г. Видин сумата 400 лв./четиристотин лева/ съдебни разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: